Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационни жалби на Д. Г. П. и на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър-В. срещу решение № 2190/26.10.2015 г. по адм. д .№ 2245/2015 г. на Административен съд Варна. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му.

Ответниците по касационните жалби-Г. Д. Г. и Р. Н. Г. не вземат становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.

За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Г. Д. Г. и Р. Н. Г. срещу заповед №18-4206/01.06.2015 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър-В., с която е отказано изменение в кадастралния регистър на недвижмите имоти за поземлен имот с идентификатар 10135.2526.205 на вписване на право на ползване на Г. Д. Г. и Р. Н. Г.. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията в съдебното решение.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

На заявителите Г. Д. Г. и Р. Н. Г. е учредено право на ползване /сервитут/ по силата на заповед № 2631/18.09.1979 г. на заместник-председателя на ОбНС-В. по реда на чл. 36, ал. 3 от ЗОСИ (ЗАКОН ЗЗД ОПАЗВАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКОТО ИМУЩЕСТВО). По силата на тази заповед им е признато право на преминаване чрез откриването на път през чужд имот -поземлен имот с идентификатар 10135.2526.205 до собствения им имот. Процесната им претенция е да се отрази това сервитутно право в кадастралния регистър. Поради това действието на тази заповед на...