Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез пълномощника на дружеството срещу решение №1243/10.07.2015 г. по адм. д. № 669/2015 г. на Административен съд Бургас. С. обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Б. не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от [фирма], [населено място] срещу решение №32-24976/11.02.2015 г. на началника на Митница Б., потвърдено с решение № Р-134/03.04.2015 г. на заместник-директора на Агенция "Митници". С оспорения административен акт е определен дължим за вземане под отчет по реда на чл. 220, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913 за досъбиране ДДС данък в размер на 49 376, 58 лв. по посочени ЕАД. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Обжалваното решение е постановено в рамките на повторна проверка по реда на чл. 84, ал. 1 ЗМ. С оспорения акт е определена данъчната основа при внос на стоките, поставени под митнически режим „допускане за свободно обращение и крайна употреба, с едновременно поставяне под режим отложено плащане на акциз“ (код 4500) по посочените ЕАД. В хода на последващата проверка са установени фактури за извършени разходи за "обработка на кораби" към посочени ЕАД. Сумите не са включени в данъчната основа при внос на стоки. Такива фактури са установени и за извършени други услуги-"инспекция на кораб", "брегови замери опробване" и други по други фактури към посочени ЕАД. Разходите по фактурите не са включени в данъчната основа при внос на стоки, поради което...