Производството е по реда на чл.208 и сл. във вр. с § 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс отм. във вр. с § 5, ал.4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба, подадена от Я. Л. К., гр. Д.ад, представляван от адв. К. В., срещу Решение № 222/27.02.2009 год. по адм. д. № 1639/2008 год. на Пловдивския административен съд, ХІІ състав, с което е отхвърлена жалбата против ревизионен акт /РА/ № 260001323/23.04.2008 год., издаден от В. Г. Г. - инспектор по приходите при териториална дирекция - Пловдив на НАП -Хасково, потвърден с Решение № 526/18.07.2008 год. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П. при Централно управление на националната агенция по приходите по отношение на установените дължими суми за данък по чл.35 от ЗОДФЛ отм. за 2001 год. в размер на 1449,90 лв. и прилежащи лихви в размер на 1135,10 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния и процесуални закони, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и произнасяне по същество, с което да бъдат отменени оспорваните данъчни актове. Претендират се разноски.

Ответната страна по касационната жалба - Директорът на Дирекция „ОУИ”, гр. П. при ЦУ на НАП не взема становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо "А" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред ПАС е бил ревизионен акт /РА/ № 260001323/23.04.2008 год., издаден от В. Г. Г. - инспектор...