Производството е по чл. 12 от Закона за Върховния административен съд /ЗВАС/.

Образувано е по жалба от пълномощника на М. Т. Д. от гр. С., против заповед рег. № К - 4021/09.12.2005 год. на министъра на вътрешните работи, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и освобождаване от служба в МВР на жалбоподателя, от длъжността началник направление "Икономическа полиция" при СДВР, считано от 05.08.1999 год.

Релевираните доводи са за незаконосъобразност на заповедта, като постановена в нарушение на императивни изисквания на закона, при липса на описание на фактите, които наказващият орган счита, че представляват нарушение по смисъла на закона, без конкретизация на мястото, времето, обстоятелствата при които са извършени. Сочи се също нарушаване на административнопроизводствените правила за налагане на дисциплинарното наказание - чл. 240, ал. 1 и ал. 4 ЗМВР, чл. 236 ЗМВР, както и че заповедта е недопустим административен акт, тъй като още през 1999 год. за Димитров е възникнало основание за освобождаване от служба, поради придобито право на пенсия, за което е направено изрично искане - с рапорт вх. № 42751/09.11.1999 год. и материалноправните разпоредби следва да се преценяват към този момент.

В съдебното заседание жалбата се поддържа от адв. Бенатов, надлежно упълномощен. Настоява се за отмяна на процесната заповед, като се акцентува, че със задна дата са уредени правоотношения, които вече са се развили. Сочи се, че жалбоподателят за времето от отстраняването си от длъжност, до освобождаването му, е "бил третиран" като служител на МВР, а наличието на влязла в сила присъда не представлява дисциплинарно нарушение.

Ответната по жалбата страна - министър на вътрешните работи, чрез юрк. Пиперкова, оспорва жалбата. Подробни доводи за нейната неоснователност са изложени в писмени бележки. Императивният чл. 253, ал. 1, т. 8 ЗМВР предвижда налагането на дисциплинарно наказание "уволнение" при наличието на влязла в сила присъда, а нормата на чл. 239, ал. 3 ЗМВР - че то се...