О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№170

София, 16.03. 2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. М

ЧЛЕНОВЕ: И. П

Д. Д

при секретаря..................................................……. и с участието на прокурора ……................................................., като изслуша докладваното от съдията Е. М т. д. № 1970 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано e по касационната жалба (с вх. № 11159 от 5.VІ.2019 г.) на Гаранционния фонд, подадена чрез двамата негови изпълнителни директори против решение № 1170 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 16.V.2019 г., постановено по гр. дело № 5002/2018 г., с което – на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ отм. - настоящия касатор /ГФ/ е бил осъден да заплати на ищцата З. И. И. от [населено място] сума в размер на 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, понесени приживе от нейната баба – Злата К. К. /починала на 16.Х.2010 г./, в резултат от смъртта на нейния син К. Хр. Г. при ПТП, настъпило на 13.ІХ.2007 г. и причинено от водач на колесен трактор, който го е управлявал по улица в [населено място], [община], без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Оплакванията на Фонда настоящ касатор са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това и с довод, че „няма място за каквато и да е аналогия между гаранционно-обезпечителната отговорност на работодателя, предвидена в чл. 49 ЗЗД и тази...