Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. А. А. и по касационна жалба на [община] срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 11.12.2014г. по в. гр. д.№2659/2014г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от И. А. А. срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие за осъждането й да преустанови бездействието по отношение на разрушителното действие на река Т. върху собствения на касатора ПИ 72789.501.301, находящ се в [населено място], [община], с обща площ 643кв. м. и с граници: река с идентификатор 72789.501.496, ПИ 72789.501.303, 72789.501.568, 72789.501.302 като изправи коритото й и го укрепи, изгради подпорна стена на брега под стопанската постройка с идентификатор 72789.501.301.3, построена в имота.

В изложението към подадената от И. А. А. касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл по материално правни в противоречие с практиката на ВКС, а именно дали собственикът има право, щом собствеността му е нарушена, да иска лицето, чиято вещ е причинител на това нарушение, да го преустанови, както и кой следва да носи отговорност за създаденото състояние в чужд имот, нарушаващо правото на собственост-само лицето, което с бездействието си поддържа това състояние или и лицето, което е възложило работата, при която се е стигнало до нарушение на чуждото право на собственост. К. поддържа, че в конкретния случай след като държавата е възложила на общините по силата на Закона за водите да вземат мерки срещу вредното въздействие на водите на реките, то държавата също следва да е отговорна за нарушеното право на собственост вследствие вредното действие на водите в процесната река.

В изложението към подадената от [община] касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос следва ли въззивният съд да обсъди всички приети по делото доказателства и възражения, като касаторът поддържа, че приетото по делото заключение на вещо лице не е обсъдено от въззивния съд в неговата пълнота досежно конкретните мерки от техническо естество, които следва да бъдат предприети за укрепването на брега, изправяне на речното корито, както и предотвратяване на вредното въздействие на реката върху имота за в бъдеще, което е обусловило и неправилния според този касатор извод, че отговорността е само на общината. Излага съображения, че съдът се е произнесъл и по въпроса кой следва да отговаря по предявения иск-общината или държавата, като поддържа, че този въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по подадените от И. А. А. и [община] касационни жалби по изложените в отговора съображения.

К. жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване по подадената от И. А. А. касационна жалба, като съображенията за това са следните:

По реда на чл.109 ЗС И. А. А. е предявил срещу Българската държава иск за преустановяване на бездеййствието й по отношение разрушителното действие на река Т. върху ПИ 72789.501.301, находящ се в [населено място], [община], като изправи коритото й и го укрепи, изгради подпорна стена на брега под стопанската постройка с идентификатор 72789.501.301.3, построена в имота.

С обжалваното решение е прието, че искът е неоснователен.

Прието е, че ищецът в качеството си на единствен наследник на Н. А. А. е собственик на ПИ 72789.501.301, придобит от наследодателката на основание наследство, делба и давностно владение, за което е съставен н. а.№139, том І, н. д.№328/1975г., като в имота има изградена стопанска постройка с идентификатор 72789.501.301.3 на самата му граница с реката. Въз основа на събраните писмени доказателства и заключението на в. л.С. К. е прието за доказано твърдението на ищеца, че имотът му не може да се ползва спокойно поради състоянието на непосредствена опасност от срутване на подкопания бряг на реката, както и на самата селскостопанска постройка, построена на границата на поземления имот и река Т.. Въз основа на приетото от първоинстанционния съд заключение на СТЕ е прието, че в бреговете на реката са прорасли дървета с диаметър между 20см и 50см и благодарение на кореновата им система бреговете не са се свлекли надолу, като коритото на реката също е обрасло с дървесна растителност и същата, ведно с различно по своята структура и съдържание земно легло на реката пречат на нормалното движение на водата по пътя й, поради което се променя основното речно легло. Прието е, че бреговете са подкопани и изменят и пренасочват водното течение, като вследствие рушителното действие на водата в реката, същата е изменила коритото непосредствено преди моста, с който граничи имота на ищеца. Прието е, че течението е променило трасето и то дълбае северния бряг, а после под ъгъл от близо 90 градуса променя посоката на движение към моста, при което брегът се свлича постепенно и е почти отвесен, а горният край е достигнал до стопанската сграда на ищеца, като при наличие на висок строеж в реката е възможно бързо свличане на брега и срутване на тази сграда в реката.

Прието е, че нормата на чл.137, ал.1, т.3 от Закона за водите предвижда, че защитата от вредното действие от водите включва защита на леглата и бреговете на реките от ерозия, като съгласно чл.138 от същия закон защитата по чл.137 е оперативна и постоянна, като постоянната защита включва дейности, измежду които и изграждане и поддържане на диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения, поддържане проводимостта на речните легла. Прието е, че съгласно чл.139, ал.1 от Закона за водите поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на съоръженията по чл.138, ал.4, т.1 се осъществяват от собственика или ползвателя им, като чл.139, ал.2 от същия закон уточнява, че лицата по ал.1 поддържат и проводимостта на речното легло, диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения. И доколкото според чл.19, ал.1 от Закона аз водите защитните диги и съоръженията и системите за укрепване на речните легла в границите на населените места са публична общинска собственост е прието, че е задължение именно на общините да изграждат посочените защитни съоръжения, ако същите са предвидени за изграждане в населените места. А доколкото процесният участък на река Т. се намира в [населено място], съдът е приел, че задължението за отстраняване на състоянието на опасност при ползването на имота на ищеца не е за държавата, а за съответната община, като в подкрепа на този извод е и фактът, че с Решение №1298/12.02.2014г., взето с протокол №41 от 12.02.2014г. на заседание на ОС-Асеновград е предприета инвестиционна програма за 2014г. на [община], в която е заложено изработването на проект за подпорна стена по коритото на р.Т.- [улица], [населено място] и със заповед № А-1056/28.04.2014г. на кмета на [община] е открита процедура по възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП с предмет: “Проектиране на подпорни стени на територията на [община], която включва и обект “Изработване на проект за подпорна стена по коритото на р.Т.- [улица], [населено място]. Въз основа на проведената процедура [община] на 20.05.2014г. е сключила договор, с който е възложила извършването на проектирането. С оглед на това е прието, че задължение по закон да отстрани състоянието, препятстващо спокойното упражняване на правото на собственост има не държавата, а общината, предвид обстоятелството, че общината е собственик на защитните диги и съоръженията и системите да укрепване на речните легла, които са в границите на населеното място.

Основният, посочен от касатора И. А. А. въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който обуславя крайния извод за неоснователността на предявения иск касае задължението на собственика на вещта, причинила увреждане на чужд имот, да преустанови нарушението, като поставеният на разглеждане по делото случай е специфичен с оглед естеството на увреждащата вещ /река/ и установените специални правила за защита от вредното действие на водите. Тези обстоятелства обосновават извода, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като липсва установена съдебна практика в подобни случаи и е налице необходимост от тълкуване по отношение задълженията на собственика на увреждащата вещ. Отговор на поставените въпроси обаче следва да бъде даден в контекста на особеностите на поставения на разглеждане правен спор, с оглед на което и в рамките на дадените в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения за правомощията на ВКС да уточни и конкретизира правния въпрос, който има значение за изхода на конкретното дело, настоящият състав приема, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по въпроса

дали собственикът на недвижим имот може да иска от държавата като собственик на река, която причинява вреди на имота му, да преустанови бездействието си по отношение на разрушителното й въздействие върху имота, ако държавата е възложил на друг правен субект /общината/ предприемането на посочените в чл.138 и чл.139 от Закона за водите мерки срещу вредното въздействие на реките и кой е пасивно легитимиран да отговаря по иск за преустановяване на бездействие по отношение разрушителното въздействие на река върху недвижим имот чрез предприемане на действия по изправяне на коритото й, укрепване на коритото, изграждане на подпорна стена.

По поставените от [община] въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като същите представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение по отношение на извършената от съда дейност по обсъждане и преценка на доказателствата.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 11.12.2014г. по в. гр. д.№2659/2014г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

Указва на касатора И. А. А. в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50лв. /петдесет лева/ и да представи доказателства, че държавната такса е внесена.

След представяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на І ГО на ВКС за насрочване.

Председател:

Членове: