разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1835 по описа за 2015 г.

Обжалвано е решение № 522/03.11.2014 г. по гр. д. № 321/ 2014 г, с което Пернишки окръжен съд като е потвърдил решение № 401/ 16.05.2013 г. по гр. д. № 844/ 2013 г. на Пернишки районен съд, е отхвърлил пасивно субективно съединените искове с правна квалификация чл. 108 ЗС за един урегулиран поземлен имот.

Решението се обжалва от касатора В. П. В. с искане за неговата отмяна и уважаване на предявените искове.

От ответниците Ж. „И. – 1”, Ж. „И. – 2” и [община] не са постъпили отговори по касационната жалба.

Въззивното решение е постановено по гражданско дело по искова молба от 28.12.2006 г. на В. П. В. срещу Ж. „И. – 1”, Ж. „И. – 2” и [община]. В исковата молба като цена на иска по чл. 108 ЗС е посочено следното: „Цена на иска 20 000 лв; за таксуване 1/ 4 = 5 000 х 4 % = 200 лв.” Приложена е и данъчната оценка на имота към 2006 г. за сумата 8 132. 80 лв.

Чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК отм. е разпоредбата, която е от значение за размера на цената на иска, тъй като производството попада в обхвата на § 2, ал. 1 ПЗР на ГПК. То е образувано преди 01.03.2008 г. – датата, на която влезе в сила на действащият ГПК. Чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК отм. сочи като цена на предявения иск сумата 2 033. 20 лв, но становището на ищеца по въпроса е било различно и нееднозначно. Преди да насрочи първото по делото заседание със свое разпореждане първостепенният съд е указал на ищцата, че следва да внесе държавна такса от 200 лв. Това означава, че в рамките на преклузивния срок по чл. 56, ал....