4№ 2690/28.05.2025 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и пета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина РубиеваРазгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 575 по описа за 2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 286/08.11.2024 г. по гр. д. № 435/2024 г., с което Окръжен съд – Добрич, потвърждавайки решение № 410/17.05.2024 г. по гр. д. № 459/2023 г. на Районен съд – Добрич, е отхвърлил осъдителните искове на А. Г. А. срещу М. Х. И., както следва:

· за сумата 10 956.00 лв. – цена по договор от 30.10.2021 г. за покупко-продажба на 182.60 кг./по 60.00 лв. за килограм масло от лавандула, реколта 2021 г. (чл. 200 ЗЗД);

· за сумата 9 702.00 лв. – цена по договор от 30.10.2021 г. за покупко-продажба на 176.40 лв./по 55.00 лв. за килограм масло от лавандула, реколта 2021 г. (чл. 200 ЗЗД) и

· за сумите 1 396.89 лв. и 1 237.02 лв. – законни лихви върху всяка главница в период на забавата 30.10.2021 г. – 31.01.2023 г. (чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД),

· както и евентуалните за сумите 20 658.00 лв. – това, с което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, задържайки без основание маслото от лавандула (чл. 59 ЗЗД), и 958.00 лв. – законни лихва върху тази главница в периода 17.08.2022 г. – 31.01.2023 г. (чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).

Решението се обжалва от А. А. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност в частта по отхвърлените главни искове по три процесуалноправни въпроса и един, последният - материалноправен: 1. Има ли задължение въззивният съд да определи предмета на спора, като съобрази конкретните твърдения по въведените от страните доводи и възражения, и след като изясни обхвата на доказване, да анализира събраните доказателства? 2. Законът допуска ли съдът да приеме за недоказани релевантни факти, за осъществяването на които страните не спорят? 3. При забраната в чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 2 ГПК и въпреки че не са налице изключенията по чл. 164, ал. 2 и чл. 165 ГПК, допустими ли са свидетелски показания за установяване на договор на стойност, по-голяма от 5 000 лв.? и 4. Следва ли съдът да приложи критериите по чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договора, от който произтича спорното правоотношение? По евентуалните искове касаторът повдига процесуалноправния въпрос: По иска по чл. 59 ЗЗД каква е доказателствената тежест в установяване на основанието за обогатяване? Касаторът счита въпросите обуславящи решението – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че вследствие на допуснати съществени процесуални нарушения – по чл. 153, чл. 154 ГПК и чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 2 ГПК, въззивният съд е приложил неправилно чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Претендира разноските по делото.

От ответника М. И., ответник и по касационната жалба не е постъпил отговор на жалбата.

В решението въззивният съд е приел, че ищецът обосновава качеството си на кредитор за вземанията по главните искове с твърдения, че на 30.10.2021 г. чрез пълномощника си Д. В. е сключил с ответника два договора за покупко-продажба на произведено от ищеца, земеделски производител, и сертифицирано за качество масло от лавандула, реколта 2021 г., на цени на измерените и предадени на ответника количества, както следва: сумата 10 956.00 лв. - за продадените 182.6 кг./по 60.00 лв. за килограм масло с по-високото качество, и сумата 9 702.00 лв. – за продадените 176.4 кг./по 55.00 лв. за килограм масло с по-ниското качество, а в обезщетение на забавата ответникът/купувач по двата договора му дължи сумите 1 396.89 лв. и 1 237.02 лв. – законните лихви върху всяка главница в период на забавата 30.10.2021 г. – 31.01.2023 г. Въззивният съд е приел, че ответникът е признал, че в склад в [населено място], С., му е предадено маслото от лавандула, което е измерил в тези килограми/количества, но е оспорил исковете по основание. Той е твърдял, че не ищецът му е предал маслото, че не е договарял с ищеца количество и цена на маслото, а е извършил измерването от името и за сметка на „Лавенде“ ЕООД – трето лице, което впоследствие е отказало да купи маслото поради лошото му качество.

Въззивният съд е намерил, че страните не спорят, а това се установява от двете кантарни бележки, съставени на 30.10.2021 г. и подписани от страните, че ответникът е претеглил и получил в склад в [населено място], С. съответно 182.600 кг. и 176.400 кг. масло от лавандула с различно качество. Намерил е, че доколкото в единият от двата документа – първият, няма цена, а според твърденията в исковата молба и от събраните гласни доказателства се установява, че маслото е било предадено на ответника от свидетеля Д. В., в тежест на ищеца е да докаже твърденията си за сключените с ответника два договора за покупко-продажба на масло от лавандула, по които продавач е ищецът. Намерил е, че приетите по делото две данъчни фактури са съставени от ищеца и не провеждат доказването. Намерил е, че гласните доказателства, събрани чрез разпит на трима свидетели, съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 2 ГПК са недопустими – договорите са на стойност, по-голяма от 5 000 лв. Намерил е, че дори да приеме за допустимо да обсъжда показанията, Д. В. и Г. В., които са свидетелствали за сключените между страните два договора, са зет и сестра на ищеца. Намерил е, че съгласно чл. 172 ГПК не следва да ги кредитира както поради родствената им близост, така и поради това, че свидетелят В. е дал показания, че е участвал в измерването и предаването на маслото като пълномощник на ищеца и заедно двамата са отгледали лавандулата, като са имали уговорка и за участие в печалбата, т. е. свидетелят В. е в най-висока степен заинтересуван от уважаването на исковете. Въззивният съд е намерил също, че при недоказаните твърдения, че страните са сключили договорите за покупко-продажба, не следва да обсъжда верността на твърденията на ответника, че е измерил и получил маслото от името и за сметка на „Лавенде“ ЕООД, както и събраните доказателства чрез договора от 01.07.2021 г., с който ответникът се е задължил срещу възнаграждение „да приема и предава стоки“ и „да следи за наличието по вид в складовете на дружеството“. Обобщил е, че при неблагоприятни последици на доказателствената тежест е длъжен да приеме, че ищецът и ответникът не са сключвали договорите за покупко-продажба, а главните искове са неоснователни.

При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав намира повдигнатите процесуалноправни въпроси обуславящи. При предмет на спора по чл. 200 ЗЗД, очертан от доводите и възраженията на страните, при признанието на ответника, че на 30.10.2021 г. е измерил и получил количествата масло от лавандула и е подписал двете кантарни бележки, в едната от които – за 176.400 кг. фигурира и цената 55.00 лв. за килограм, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд въззивният съд е изместил центъра на спора. Съдът не е съобразил, че според твърденията на ищеца в исковата молба, не той, а негов пълномощник – Д. В., единият разпитан по делото свидетел, е сключил двата договора, че според твърденията във възраженията на ответника, той бил сключил договорите от името и за сметка на трето за спора лице – „Лавенде“ ЕООД, т. е. че според установената практика на Върховния касационен съд по чл. 153 ГПК е бил длъжен да обсъди събраните доказателства, отчитайки обсега на доказване, очертан от конкретния спор. Също така въззивният съд в противоречие на практиката на Върховния касационен съд по чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 2 ГПК е отказал да обсъди в пълнота събраните гласни доказателства, въпреки че по делото са събрани писмени доказателства – двете кантарни балежки, подписани от двете страни, в едната от които фигурира и цена, а и данъчните фактури, установяващи в необходимата степен верността на твърденията на ищеца. Не е обсъдил и значението на твърденията по възражението за извършени от ответника действия за „Лавенде“ ЕООД и в частност, доколко те се доказват от събраните гласни и писмени доказателства, включително договора от 01.07.2021 г., респ. доколко доказаното осъществява хипотезата на чл. 292, ал. 1 или на ал. 2, изр. посл. ЗЗД. По повдигнатите процесуалноправни въпроси са налице общата и допълнителната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Материалноправният въпрос не е обуславящ, доколкото след като е приел, че страните не са сключвали двата договора за покупко-продажба, не ги е и тълкувал.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 286/08.11.2024 г. по гр. д. № 435/2024 г. на Окръжен съд – Добрич.

УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена в полза на Върховния касационен съд държавна такса 465.84 лв.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за връщане на касационната жалба в зависимост от изпълнението на указанията в дадения срок.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.