О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 218

София, 11.05.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател:

ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д.№2363 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2, пр.1, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

С разпореждане №429 от 24.02.15г. по в. гр. д.№488/2014г. на Плевенския окръжен съд е върната на основание чл.286, ал.1, т.1 ГПК касационна жалба вх.№2109/19.02.2015г., наименована „възражение”, подадена от Й. К. Г., в частта, насочена срещу основното решение №509/30.10.2014г. по същото дело. Съдът е приел, че жалбата е просрочена, поради което е недопустима.

Разпореждането на съда е обжалвано от Й. К. Г.. Той счита, че не е подавал касационна жалба срещу въззивното решение, а възражение по чл.270 ГПК. Неправилно съдът приложил към това възражение разпоредбата на чл.280 ГПК.

С допълнително възражение до ВКС жалбоподателят сочи, че въззивният съд не е изпълнил задължението си по чл.194, ал.2 и 3 ГПК да изпрати на прокуратурата неистинското удостоверение на ТКЗС №249/02.12.1991г.; че нарушил закона – 178, ал.1 ГПК, чл.13, ал.2, т.2 ППЗСПЗЗ и чл.180 ГПК, както и че действията му представляват мълчалив отказ от правосъдие. Съдът не зачел решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ и пререшил един спор, който се ползва със сила на пресъдено нещо; неправилно преценил доказателствата по делото и не установил идентичността на имотите.

С „тревожна жалба-сигнал” №4702/22.04.2015г. по настоящото дело жалбоподателят повтаря оплакванията си срещу въззивното решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и прилага писмени доказателства. Иска отмяна на това решение на основание чл.270 ГПК и връщане на...