Производството е по чл.274,ал.3,т.2 ГПК във вр. с чл.23, ал.4, т.4 ЗОПДИППД отм..

С определение №369, постановено на 09.02.2015г. по в. ч.гр. д.№4854/2014г. Софийският апелативен съд е потвърдил определението от 10.11.2014г. по ч. гр. д.№11995/2011г. на Софийски градски съд, ГО, 6 брачен състав, с което е разрешено на А. И. П. безкасово, с наличностите по неговата запорирана банкова сметка IBAN BG BPBI 7940 2042 7430 01 в [фирма] да извърши плащане на сумата 28 545.58 евро по банкова сметка N. Wesmimster B. plc., 15 Bishopstage, L. EC2P 2AP, вътрешнобанков код 50-00-00, B.: NWBKGB2L ; IBAN GB 93 NWBK 6072 [ЕГН], сметка 40169588, рефрентен №561666 и 561970.

Определението е обжалвано от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, която поддържа, че съдът неоснователно е разрешил да се извърши плащането, тъй като представеният договор за правна защита и съдействие между А. П. и адвокат Л. П. Г. е сключен във връзка с процесуално представителство по конкретно наказателно производство /НОХД 5249/2011г. по описа на СГС, НО, 29 състав, а не касае заплащане на разноски в производството по ЗОПДИППД отм., Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо това бъде отказано заплащането на адвокатското възнаграждение в размер на 28 545.58 евро.

В представеното изложение поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за допускане на плащане за положен труд по реда на чл.23, ал.4, т.4 ЗОПДИППД отм., когато се касае за заплащане на адвокатско възнаграждение за защита по наказателно дело, необходимо ли е надлежно упълномощаване на адвоката по смисъла на чл.92 НПК или е достатъчен само договор за правна помощ.

В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба А. И. П. изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:

А. И. П. е отправил до съда искане да бъде разрешено извършване на безкасово плащане с наличностите по негова запорирана банкова сметка на адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие за осъществено процесуално представителство по НОХД №5249/2011г. по описа на СГС, НО, 29 състав.

С обжалваното определение е прието, че искането е основателно. Изложени са съображения, че основание за даване на разрешение по чл.23, ал.4 ЗОПДИППД отм. за изплащане от авоарите на запорирани средства на парични суми, съставляващи задължение за адвокатско възнаграждение е налице, когато такова възнаграждение е било определено в договора за правна защита и съдействие на проверяваното лице в административни, досъдебни или съдебни производства, включително по заварени правоотношения, както и плащания, възникнали след налагането на обезпечителната мярка по ЗОПДИППД отм., Прието е, че законът не предвижда ограничения относно заплащането на адвокатски услуги единствено и само във връзка със защитата в производството по ЗОПДИППД отм., като в случая процесуалното представителство, във връзка с което е сключен и договорът за правна защита и съдействие е било осъществено. Изложени са съображения, че отказване изплащането на уговорения адвокатски хонорар ще означава довереникът да бъде лишен от дължимото му възнаграждение за положения от него труд, а като закономерна последица и евентуалния му отказ от изпълнение на поетите по договора задължения, което в крайна сметка би довело до лишаване на обвинения в извършването на престъпление от правото на защита, което е несъвместимо с един от основополагащите принципи на наказателното процесуално право.

Така изложеното в обжалваното определение становище съответства на трайно установената и константна практика на ВКС по поставения въпрос, изразена в определение №278/25.05.2011г. по ч. гр. д.№191/2011г. на ІІ ГО на ВКС, възприета в определение №246/29.06.2012г. по ч. гр. д.№270/2012г. на ІІ ГО на ВКС, с оглед на което следва да се приеме, че не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване – значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би имал правен въпрос, по който липсва съдебна практика или съществува необходимост установена неправилна съдебна практика да бъде преодоляна. В случая е налице константна и трайно установена практика по поставения въпрос, която настоящия състав споделя.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №369, постановено на 09.02.2015г. по в. ч.гр. д.№4854/2014г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, Шести състав по подадената от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество частна жалба вх.№2984/05.03.2015г.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: