О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
София, 27.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията
БОНКА ДЕЧЕВА
гр. дело
№ 1509 /2015
година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Д. Й. против решение № 1870 от 06.11.2014г. по гр. д.№ 2087/2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1471 от 04.04.2014г. по гр. д.№ 24757/20111г. на Пловдивски РС. С последното е отхврълен иска, предявен от касатора да се признае за установено по отношение на В. К. К. и П. С. К., че той е собственик на апартамент в [населено място], находящ се на бул. Шести септември” № 81вх.А, ет.2, ап.2 в сграда № 1 в ПИ с идентификатор 56784.518.1485.1.5 и е оставено без уважение искането му да бъдат обявени за относително недействителни н. а. № 40, т.2//2005г. на нотариус А. П. и н. а. № 184,т.VІ/2006г. на нотариус Н. Б..
В касационната жалба се прави оплакване за противоречие на възивното решение със Закона за наследсвото относно това дали завещанието произвежда автоматично действие.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата е формулиран въпроса: кога завещанието произвежда действие – от момента, когато е съставено, или от момента, когато заветникът приеме наследството по завещание по един от способите за приемане на наследство. По този въпрос се твърди противоречие със съдебната практика по отменения ГПК – Р № 922 от 07.04.1972г. по гр. д.№ 393/1972г.
Ответникът по касация оспорва допускането до касационен контрол, тъй като изводът във въззивното решение, че завещанието е...