София, 03.04.2015 година

Върховният

касационен

съд

на

Република

България

,

Гражданска колегия, първо отделение

в закрито заседание на

първи април

две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

изслуша докладваното от

председателя

(съдията)

ТЕОДОРА НИНОВА

гражданско дело

под №

5586/2014 година

Постъпила е молба с вх.№ 12713/30.04.2014 год., подадена от А. Г. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 92, постановено на 30.01.2014 год. по в. гр. дело № 125/2014 год. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата й с вх.№ 13733/01.08.2013 год. и жалба с вх.№ 15945/19.09.2013 год., подадени от нея като длъжник по изп. дело № 20137180400498 за отмяна на опис, извършен на 07.08.2013 год. от частен съдебен изпълнител С. Д..

С молба вх.№ 227/12.01.2015 год. е поискано спиране на изпълнителните действия относно процесния имот по две изпълнителни дела: горепосоченото и № 20117150400268 по описа на ЧСИ, рег.№ 715 М. П., за което е внесено обезпечение 900 лева на 25.02.2015 год. и 700 лева на 11.03.2015 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. състав на Гражданска колегия, първо отделение, разгледа молбата за спиране и като взе предвид данните по делото, приема следното:

Неоснователно е искането за спиране на изпълнителните действия до приключване на производството за отмяна на влязлото в сила решение по чл.435, ал.3 ГПК. По причина, че жалбата срещу действията на съдебен изпълнител няма суспензивен ефект, законодателят предвижда възможност за спиране на действията по принудително изпълнение и я поставя в компетентност на съда по мястото на изпълнението – чл.438 ГПК, вр. чл.436, ал.1 ГПК. Решението по чл.435, ал.3 ГПК е допустим предмет на отмяна, като в глава ХХІV ГПК липсва норма, която да препраща към чл.438 ГПК. Разширителното тълкуване на чл.438 ГПК е недопустимо, защото разпоредбата предвижда изключение и следва да се прилага стриктно. Дори съдът да квалифицира искането като такова по чл.309 ГПК, молбата е неоснователна. Чл. 309, ал.1 ГПК предвижда възможност за спиране на изпълнението на решението, чиято отмяна се иска, предоставя компетентността за това на Върховния касационен съд и препраща към условията на чл.282, ал.2-6 ГПК. На спиране подлежат решенията, които се ползват с изпълнителна сила. Решението, с което е отхвърлена жалбата на длъжника по чл.435, ал.3 ГПК, е установително и не подлежи на спиране.

При това положение внесените като обезпечение 1 600 лева следва да се върнат след посочване на сметка на името на молителката, на която да се преведат.

По изложените съображения Върховния касационен съд на Р. Б. състав на Гражданска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ

молбата на А. Г. Б. за спиране на изпълнението.

ВРЪЩА

сумата 1 600/хиляда и шестстотин/лева внесена като обезпечение след посочване сметка от страна на А. Г. Б., по която да се преведе.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

/СЛ