Производството е образувано по касационна жалба от К. Н. Ш. и Х. Н. Н. против решение № 252 от 09.03.2006 г. на Варненския окръжен съд, Административно отделение, Трети състав по адм. дело № 772/1999 г. С него се отхвърля като неоснователна жалбата на Д. Г. Р., Я. Г. Д., К. Н. Ш. и Х. Н. Н., всички като наследници на Д. К. Б. срещу решение № 2020/02.12.1993 г. на Кмета на О. В., с което на основание чл. 3 от ЗВСВНИ е отказано възстановяване собствеността върху недвижим имот с площ от 1853 кв. м. пл. № 35 и 37 в м. " Араб табия ". Доводите са за неправилност на решението, вследствие необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1 , б. "в" от ГПК, приложим на основание чл. 11 от ЗВАС отм. във връзка с § 4, ал. 1 от ПЗР на Административно процесуалния кодекс / АПК /, поради което се иска отмяната му, ведно с произтичащите от това последици. По същество се свеждат до това, че при установеното по делото право на собственост върху процесния имот от наследодателя им, обратното прието от административния орган, съдът е следвало да отмени обжалвания административен акт само на това основание, вместо това приел наличие на друго основание за да отхвърли жалбата им - процесния имот бил раздаден на ползватели по ПМС и не се намира в патримониума на Държавата или общината. Това е касационно основание за отмяна на решението, тъй като се въвежда фактическо основание, непосочено в административния акт, и за наличието му съда се позовал на заключение на вещо лице, на което такава задача пък не била поставяна. Също така, че съдът стигнал до необоснования извод, че имотите не се намират в патримониума на Държавата или общината, което пък не се изисквало от закона за реституция на имота по този ред. Съществено са нарушени съдопроизводствените правила с въвеждането на друго основание за отхвърлянето на жалбата им, като съдът им вменил и доказателствената тежест за установяване, чия собственост е сега имотът, за което не били получили указания.

О. К. на О. В. взема становище в писмен вид за недопустимост на жалбата, поради просрочие, алтернативно за неоснователност предвид факта, че процесния имот се намира в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - не е държавна или общинска собственост, поради което не са налице предпоставките в закона за възстановяване на собствеността.

О. Я. Д. и Г. Х. не вземат становища по касационната жалба.

Участващия в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба, поради просрочие, алтернативно за неоснователност на жалбата. По делото е установено, че имотът е прехвърлен на трети лица, ползватели по реда на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, които са ги придобили на собствено правно основание, поради което не са били налице предпоставките в хипотезата на чл. 3, ал. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. както правилно е приел и съда в обжалваното решение.

Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни в съдебното производство. По отношение 14 дневния срок за подаване на касационната жалба, съдът го приема за спазен, при липсата на обявленията, с които решението е съобщено на настоящите касатори и този факт следва да се отчете в тяхна полза.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Производството пред окръжния съд е било по реда на чл. 4 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗС и др. / ЗВСВНОИ /. Образувано е по жалба от Я. Г. Д. като наследник на Д. К. Б. и К. С. Б. и пълномощник на останалите наследници, които са приподписали жалбата и са одобрили действията й, против Решение № 2020/02.12.1993 г. на Кмета на О. В.. С него на основание чл 3 от ЗВСВНОИ не се възстановява собствеността върху недвижим имот с площ от 1853 кв. м. в м. "Араб табия", представляващ пл. № 35 и 37, отчужден за пясъчна кариера "Араб табия", който не се ползва за нуждите, за които е отчужден, но не е представен документ за собственост. Съдът установил от данните по приложената административна преписка, че с протокол от 26.11.1963 г. на Комисията по чл. 7 от Правилника за отчуждаване на имоти за държавни и обществени нужди от Д. Б. е отчуждено лозе от 1853 кв. м. пл. № 35 и от М. Б. е отчуждено лозе с площ от 1445 кв. м. представляващо пл. № 37 за разширение на кариера " Араб табия". От оценителен протокол № 17/09.05.1964 г. за отчужден от М. Б. имот имот пл. № 35, представляващ лозе - ІІ категория с площ 1807 кв. м. е определена оценка в размер на 144.56 лева. Също така е установено от приложения нотариален акт № 29, т. І, дело 82/1958 г., че Д. К. Б. е бил собственик на лозе от два декара в землището на гр. В., в м. "Араб табия" на кв. Аспарухово. От заключение на вещо лице по назначената съдебно техническа експертиза съдът установил, че процесния имот не се ползва за нуждите за които е отчужден, а сега попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и му съответстват имоти пл. № 851 до 856 на селищно образувание по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ " Боровец север ", землище "Галата", раздадени на ползватели и са създадени лозя и постройки. При тези данни съдът приел, че липсва една от предпоставките за възстановяване на собствеността - имотът да се намира в патримониума на държавата или общината. Този факт, че имотът не е държавен или общински приел за установен от заключението на техническата експертиза, а в тежест на жалбоподателите било да представят доказателства за обратното, тъй като община В. не следва да установява този отрицателен факт.

Така постановеното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдпроизводствените правила и е необосновано на събраните доказателства. По делото е приложено заявление от Я. Г. Д. като наследник на Д. К. Б. и К. С. Б. до общинската комисия по реституция, подадено в срока по чл. 4 от ЗВСВНОИ на 10.08.1992 г., вх. № 1182 от същата дата на О. В.. В него е посочен имот - лозе с площ от 1853 кв. м., пл. № 35, кариера "Араб табия", описано в протокол от 26.06.1963 г. и заповед № 1923 по чл. 7 от ПОИДОН, с площ от 2 дка по данни от Държавен архив. В същото заявление допълнително е описан имота като находящ се в кв. Аспарухово с пл. №№ 35 и 37 с обща площ от 3298 кв. м. като сбор от 1853 и 1445 кв. м. С обжалваното решение № 2020/02.12.1993 г. Кмета на О. В. е отказал възстановяване на собствеността върху недвижим имот с площ от 1853 кв. м. в м. "Араб табия" представляващ пл. № 35 и 37, поради непредставяне на документ за собственост върху имота. В съдебното производство по жалба против това решение е представен документ за собственост на имот - лозе 1853 кв. м. на името на Д. Б. - нот. акт № 29, т. І, дело 82/1958 г. При тези данни неправилно съдът приел жалбата за неоснователна, тъй като имота не се намира в патримониума на Държавата или общината. Този извод е необоснован и е свързан с неправилно приложен материален закон. Имотът е отчужден по реда на чл. 7 от ПОИДОН и попада в хипотезата на чл. 3 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., включващ отчуждавания и по чл. 101 от Закона за собствеността. Според цитирания чл. 3 от ЗВСВНОИ може да се иска отмяна на отчуждаването, ако към момента на влизането му в сила обектът не се използва за нуждите, за които е отчужден. Или, в хипотезата на правната норма, не съществува изискване имота да е в собственост на Държавата или общините. Такова изискване е налице по отношение реституцията на имоти по реда на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени имоти, който в случая не намира приложение. Или, съдът в контрола за законсъобразност е обсъждал факт, които не е послужил за издаване на обжалвания административен акт, нито е предвиден в закона, като предпоставка за реституция на имота по приложимия, чл. 3 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. Това само по себе си е нарушение на съдопроизводствените правила, защото съдът проверява съответствието на акта с материалния закон само въз основа на фактите, които са послужили като основание за издаването му. Наред с това е приел за установено от заключение на експертизата, че след като имота попада в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, предоставен на ползватели, придобили собствеността на собствено основание и не е държавна или общинска собственост. Установяването на този факт е без значение за настоящия правен спор, кактосе посочи по горе, но пък необосновано съда го приел, за доказан от заключение СТЕ, на която такава задача не е била поставяна и такива данни в делото не се съдържат. От друга страна, съдът неправилно е приел, че установяването му е в тежест на жалбоподателите, които не представили доказателства. По делото обаче останал неизяснен от фактическа страна въпросът за собствеността по отношение на имота, представляващ лозе от 1445 кв. м. пл. № 37, който имот в протокола на комисията по чл. 7 от ПОИДОН от 26.09.1963 г. е записано, че се отчуждава от М. Д. Б.. В обжалваното решение на Кмета на О. В. се съдържа отказ от възстановяване на собствеността върху имоти пл. №№ 35 и 37, което е произнасяне по цялата претенция и за двата имота, а е посочена площта само на единия имот пл. № 35 с доказана собственост на Д. Б. по приложения нотариален акт. Съдът в изпълнение на разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от ЗАП отм. , приложим на основание §4, ал. 1 от АПК проверява законосъобразността на обжалваното решение включително и за наличието на материално правните разпоредби за издаването му. След като по делото не са сочени доказателства за собствеността по отношение на втория имот пл. 37, с площ от 1445 кв. м., отчужден от М. Б., съдът е следвало да укаже на жалбоподателите, че не сочат такива във връзка с възраженията си за незаконосъобразност на административния акт. Това по делото не е направено и е същото е останало неизяснено, като непълнотата на доказателствата не е касационно основание за отмяна, но съдът в нарушение на съдопроизводствените правила е станал причина за това, което е основание за отмяна на решението връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото жалбоподателите следва да установят собствеността на наследодателите им и по отношение на заявения за реституция имот - лозе с площ от 1445 кв. м., представляващ пл. 37, отчужден от М. Б. и заявен за възстановяване на собствеността върху него, след което следва да се преценява наличието на всички предпоставки по чл. 3 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. за реституцията на процесния имот. Предвид горното и на основание чл. 40, ал. 2 пр. 1 от ЗВАС отм. във връзка с § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 252 от 09.03.2006 г. на Варненския окръжен съд, Административно отделение, Трети състав по адм. дело № 772/1999 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Х./п/ Г. Г. Г.Г.