Производството е по реда на чл.160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ).

Образувано е по касационна жалба на “БГ – ГРЕЙП” ООД – гр. Я., подадена чрез управителя В. Василев против решение № 308/14.04.2008 г. на Административен съд – гр. Б., (АДмС – гр. Б.), ІV състав, постановено по адм. д. № 1234 по описа за 2007 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2800185/28.06.2007 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП – Ямбол, в частта

потвърдена с решение № РД – 10 - 391/21.08.2007 г. на директора на дирекция „ОУИ” – гр. Б. относно доставката от „В. И. – Експорт” ЕООД и „БГ - ГРЕЙП” ООД – гр. Я. е осъдено да заплати на дирекция „ОУИ” – гр. Б. юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 761 лева.

От съдържанието на жалбата могат да се извлекат касационни основания, регламентирани в чл.209, т.3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Касаторът счита, че са налице предпоставките на чл.64, ал.1 ЗДДС отм. за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, както и че първоинстанционния съд е направил необосновани и погрешни изводи. В касационната жалба се сочи, че съгласно разпоредбата на чл.120, ал.2 ЗДДС отм. датата на прекратяване на регистрацията на доставчика е датата на връчване на акта и в случая е неприложима нормата на чл.32 ДОПК. Оттук се прави извод, че към момента на издаване процесните фактури „В. И. – Експорт” ЕООД е дружество, регистрирано по ЗДДС отм. . Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение от състава на ВАС, отменящо РА в обжалваната му част.

Ответникът по касационната жалба – директорът на дирекция „ОУИ” – гр. Б. при ЦУ на НАП, редовно...