Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационната жалба на “ЖИВЕЛ - АГРО” ООД със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „К. Д.” № 6, вх. В, ет. 2, ап. 3, подадена чрез процесуалния му представител адв. Ж., против решение № 345 от 15.02.2013 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 3364/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение към ЕАД № 12ВG002007Н000857/09.05.2012 г. с вх. № 4424-620-21/15.08.2012 г. на началника на Митнически пункт /МП/ „Варна-Ферибот” при М. В. и по частната жалба на началника на МП „Варна-Ферибот” при М. В., подадена чрез процесуалния му представител юрк. Ш., срещу определение № 2268/09.04.2013 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 3364/2012 г., с което е отхвърлена молбата му за допълване на решението в частта за разноските.
В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т.3 от АПК. Според касатора, митническите органи в хода на административното производство е следвало да извършат проверка в счетоводството на спедитора „Дискордия” АД, който е извършвал разплащането с транспортните фирми, за да обосноват и докажат тезата си, че транспортните разходи не са разграничени. Неправилно е прието от съда, че за жалбоподателя съществува задължение да посочва в декларация за стойността на стоката D.V.1 разходите за вътрешен транспорт. Попълването на тези данни в декларация D.V.1 би било логично да се изисква само, ако доставката е при условие CFR /франко получателя/, тъй като тогава се издава една фактура, включваща стойността на стоката и стойността на транспорта до получателя. В случая условието на доставката е CFА /франко превозвач/ без включени транспортни разходи в стойността на стоката и именно поради тази причина се издават две фактури – за стойността на стоката и за стойността на транспорта. Претендира се отмяна на решението на Административен съд –Варна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени решение към ЕАД № 12ВG002007Н000857/09.05.2012 г. с вх. № 4424-620-21/15.08.2012 г. на началника на МП „Варна-Ферибот” при М. В..
Ответникът по касационната жалба – началникът на МП „Варна-Ферибот” при М. В. оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Т. по съображения, изложени в писмено становище от 06.12.2013 г. и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима.
Предмет на съдебен контрол в производството пред АС – Варна е било решение към ЕАД № 12ВG002007Н000857/09.05.2012 г. с вх. № 4424-620-21/15.08.2012 г. на началника на МП „Варна-Ферибот” при М. В., с което при определянето на митническата облагаема стойност е взел предвид стойността на транспорта, посочена в осчетоводената от “ЖИВЕЛ - АГРО” ООД фактура за транспорт с № 0320001960/11.04.2012 г. на стойност 11091.85 долара, вместо стойността, посочена в представената към ЕАД проформа фактура № 0320000137/27.04.2012 г. – 11735.92 лв. Определени са допълнителни задължения за мито – 144.99 лв. и ДДС – 995.61 лв.
Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу оспореното решение, като е приел следното: Легалното определение на понятието „посочени отделно” се съдържа в Коментар № 5 на Комитета по Митнически кодекс /О. М. стойност/. За да бъде удовлетворено условието даден елемент да е посочен отделно, е необходимо не само да се отправи искане в съответните клетки на Декларация D.V.1 /17, 18, 19/, каквото в случая липсва, но и когато е възможно да се установи естеството на елемента и неговата сума в парично изражение. Разпоредбата на чл. 33, б. „а” от Митническия кодекс /МК/ позволява да се изключат от митническата стойност транспортните разходи за стоките след пристигането им на мястото на въвеждане на митническата територия на Общността при условие, че размерът на вътрешния транспорт е разграничен от действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките. В случая разходите за външен и вътрешен /на територията на Общността/ транспорт не са разграничени във фактурата. Обсъдено е решение на СЕС по дело С-354/09 относно тълкуването на чл. 33 от Регламент /ЕИО/ 2913/92г., според което разходите следва да се считат разграничени доколкото са посочени в декларацията за внос отделно от действително платената или подлежащата на плащане цена и да се приложени доказателства. В случая разходите за транспорт са декларирани общо, като в тях е включена и комисионна без да е разкрит размерът й. Според т. 37 от посоченото решение, при подаване на митническата декларация за внос следва да се представи и документ, доказващ размера на комисионното възнаграждение. Така постановеното решение е правилно.
Правилно съдът се е позовал на коментар № 5 с препоръки до митническите органи, според който, за да се приеме, че елементът е посочен отделно, то е необходимо да се отправи искане в съответните клетки на декларацията D.V.1 - 17, 18 и 19 и да се посочи сумата в парично изражение, когато е възможно да се установи, както и на приложимите решения на СЕС. В т. 17 от мотивите на решението по дело С-379/00 и т. 1 от неговия диспозитив съдът приема, че когато разходите не са посочени отделно в митническата декларация, те се считат за част от цената, платена за стоката по чл. 29. След като при подаването на ЕАД и оформянето на митническия режим не са представени никакви доказателства за разходите за вътрешен транспорт и не е отправено изискуемото се искане чрез попълване на декларация D.V.1, то обоснован и правилен е изводът на АС-Варна, че осъщественото с оспорвания административен акт увеличение на митническата стойност с разликата над декларираната стойност на транспорта и установената действителна стойност е законосъобразно. Препоръката на комитета е вносителят да се е снабдил предварително /преди приемане на декларацията/ с доказателствата за вида и стойността на съответния елемент. В тази връзка неоснователен е доводът на касатора, че при условието на конкретната доставка не е било необходимо да се попълва декларация D.V.1, както и за това, че стойността на вътрешния и външния транспорт е следвало да бъде установена от митническите органи чрез проверка на счетоводството на спедитора. В този смисъл ВАС се е произнесъл с редица свои решения /решение № 15619 от 26.11.2013г. по адм. д. № 3728/2013г., решение № 15241 от 19.11.2013г. по адм. д. 5045/2013г. , решение № 14316 от 31.10.2013г. по адм. д. № 2865/2013 г., решение № 12700 от 02.10.2013г. по адм. д. № 5302/2013г., решение № 9874 от 01.07.2013 г. по адм. д. № 577/2013 г., решение № 16424 от 10.12.2013г. по адм. д. № 5046/2013г./.
С оглед на така изложените съображения, решението на Административен съд – Варна като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора, на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъжда за настоящото производство, тъй като същият не е бил представляван от процесуален представител в с. з.
С частната жалба на началника на МП „Варна-Ферибот” при М. В. се обжалва определение № 2268/09.04.2013 г. Излагат се доводи за незаконосъобразност на същото. Според частния жалбоподател, разноските, направени от него за превод на документите на български език, са разноски за съдебното производство и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят. Претендира се отмяна на определението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи молбата за допълване на решението в частта му за разноските.
Ответникът по частната жалба - “ЖИВЕЛ - АГРО” ООД със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „К. Д.” № 6, вх. В, ет. 2, ап. 3 не изразява становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на частната жалба.
Частната жалба като подадена от надлежна страна и в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК, е допустима, а разгледана по същество – неоснователна.
В с. з., проведено на 22.01.2013 г., в което е даден ход на устните състезания, ответникът по делото чрез процесуалния си представител юрк. Ш. е заявил искане за присъждане само на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски за преводи на документи на български език е заявено едва в депозираните писмени бележки на 30.01.2013 г. и като приложение към тях са представени фактура и платежно нареждане, установяващи разходите. Следователно, искането е направено несвоевременно и правилно не е уважено от съда.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ : ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 345 от 15.02.2013 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 3364/2012 г. ОСТАВЯ В СИЛА
определение № 2268/09.04.2013 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 3364/2012 г. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. К.в
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. З./п/ Б. Л.
М.З.