Съдебното производство по чл. 34 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) е образувано по касационна жалба, подадена от Е. С. М. от гр. Б., ул. "Шейново" № 11, срещу решение № ІІІ-71/7.05.2006 г., постановено по адм. дело № 256/2000 г. по описа на окръжния съд Бургас.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно по изложени съображения за нарушение на материалния закон при определяне на установената квота от направената оценка на признатото право на обезщетяване по реда на ЗОСОИ - отменително основание по чл. 218б, б. "в" ГПК.

Върховният административен съд, ІІІ отделение в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС, но е неоснователна.

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 6, ал. 5 ЗОСОИ е утвърдил направената оценка и установените квоти от признато право на обезщетение по реда на ЗОСОИ.

Обжалваното решение е правилно като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон.

С влязло в сила решение № 824/20.12.2000 г., постановено по адм. дело № 256/2000 г. по описа на окръжния съд Бургас, съдът в производство по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ е решил окончателно претенцията за обезщетяване на жалбоподателката като наследница на Георги К. Маринчев, б. ж. на гр. П.. Съдът е отменил административния отказ на областния управител на област Б., постановен с решение № РД-08-77/14.02.2000 г. като е признал право на обезщетяване по реда на ЗОСОИ с компесаторни записи за "нейната 1/18 ид. част от наследството на Г. Маринчев "от солници с площ от 2 555 кв. м. в местността "Ахти", землището на гр. П..

При това установено по делото обстоятелство за размера на признатото право на обезщетяване по реда на ЗОСОИ - за 1/18 ид. част от одържавеното имущество, съдът...