Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по подадената от вр. и.д. директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. В. при ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ 331/13.04.2011г. на изп. директор на НАП, срещу решение № 820/05.04.2011г. на Административен съд – гр. В., постановено по адм. д. № 3064/2010г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 1000521/12.05.2010г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. В., офис Добрич, потвърден с решение № 529/21.07.2010г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. В. при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Твърди се, че изводите на съда не се подкрепят от събраните в хода на ревизионното производство и в съдебното производство по обжалване на РА писмени доказателства. Завеждането на процесния автомобил като ДМА показва само желанието и намерението на ревизираното дружество да го ползва като актив, но не доказва само по себе си използването му реално за извършването на облагаеми доставки и във връзка с икономическата му дейност. Обстоятелството дали по сметка 203 има заведено друго собствено или наето транспортно средство или не също е ирелевантно към спора. Това означава, че след връщането на автомобила на 09.10.09г., дружеството не би могло и не е извършвало търговска дейност. Решението, поради изложените съображения, е неправилно в частта му, в която е отменен РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит и увеличаването на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 3 от ЗКПО отм. и чл. 26, т. 1 от ЗКПО, както и...