Производството е образувано по жалбата на Е. Г. Д. от с. Д., Пернишка област, подадена чрез административния орган с вх. № 94-Е-70 от 1.06.2006 год. срещу заповед № ЛС-И-19 от 20.02.2006 год., издадена от министъра на правосъдието, с която на основание чл. 187, т. 10 от Кодекса на труда (КТ) във връзка с чл. 168, ал. 4 и чл. 173, ал. 2 и 3 и чл. 181, ал. 3 от Закона за съдебната власт (отм., ДВ, бр. 64 от 7.08. 2007 год.) й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" от длъжността "държавен съдебен изпълнител" по чл. 170, ал. 3, т. 4 от ЗСВ отм. . Релевират се доводи за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Поддържа се становище, че заповедта е постановена в противоречие с императивната норма на чл. 172, ал. 2 от ЗСВ отм. , чл. 174, ал. 1 от ЗСВ отм. , чл. 193, ал. 1 от КТ, чл. 173, ал. 3 (ред. ДВ, бр. 29/ 2004 год.) от ЗСВ отм. . Твърди, че не е извършила виновно вменените й дисциплинарни нарушения, констатираните нередовности по изп. д. № 3331/ 2000 год. на ССИ при Пернишки районен съд. Иска отмяна на заповедта на министъра на правосъдието като незаконосъобразна.
В писменото си становище по същество жалбоподателката заявява, че не поддържа претенциите си за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "държавен съдия-изпълнител" в Съдебно-изпълнителната служба при Районния съд - Перник и присъждане на обезщетение поради незаконно уволнение.
Ответникът министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна.
Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С обжалваната заповед на основание извършена проверка от инспектората по чл. 35б, ал. 1,т. 4 (ред. ДВ, бр. 61/ 2003 г.) от ЗСВ отм. министърът на правосъдието е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" на Е. Д. - съдия-изпълнител в Съдебно-изпълнителната служба при Районния съд - Перник. В заповедта са изложени обстойни фактически съображения с оглед разпоредбите на чл. 181, ал. 3 от ЗСВ отм. .Производството за дисциплинарна отговорност по реда на чл. 168 и сл. от ЗСВ отм. е образувано на основание чл. 172, ал. 2 ( ред. ДВ, бр.29/ 2004 г.) от ЗСВ отм. след извършена ревизия на ССИ по искане на административния ръководител на Районния съд - Перник, отправено до министъра на правосъдието на 2.11.2005 год. и след изготвено предложение на Инспектората по чл. 35б от ЗСВ отм. . В изготвения доклад е изложено, че при извършена проверка по движението на изпълнително дело № Об 3331/ 2000 год. на ССИ - Перник е установено виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на държавния съдия - изпълнител Добренова, подробно описани в действия по служба и по дати, впоследствие изложени в 22 точки в заповедта за уволнение. При проверката са установени нарушения по служба от момента на образуването на изп. д. № 3331/ 2000 г., но дисциплинарнонаказващият орган е приел, че е налице виновно неизпълнение на служебните задължения за периода от 24.01.2005 год. до 2.09.2005 год., тъй като предходните констатирани нарушения са погасени по давност.
В предложението си Инспекторатът при ВСС определя действията на съдия-изпълнителя Добренова като виновно неизпълнение на служебните й задължения и предлага да й бъде наложено дисциплинарно наказание с оглед разпоредбите на чл. 170, ал. 3 от ЗСВ отм. . По делото е установено, че преди налагането на дисциплинарното наказание на жалбоподателката е изпратен препис от констатациите по извършената проверка по чл. 35б, ал. 1, т. 4 от ЗСВ отм. и са изискани писмени обяснения. Докладната записка на Инспектората е входирана в МП на 20.01.2006 год., като във връзка с направените констатаци от Добренова са поискани допълнителни обяснения. Тя е уведомена на 26.01.2006 год. и е дала обяснения в писмен вид. Предложението за привличане към дисциплинарна отговорност е отправено до министъра на правосъдието на 30.01.2006 год. и заедно с него на Добренова са поискани писмени обяснения във връзка с предложението за налагане на дисциплинарно наказание. Тя е уведомена лично на 31.01.2006 год., видно от направено изрично отбелязване. На 2.02.2006 год. са депозирани нейни допълнителни писмени обяснения, адресирани до дисциплинарнонаказващия орган.
Министърът на правосъдието е издал оспорената заповед №ЛС-И-19 от 20.02.2006 год., с която е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" по реда на Закона за съдебната власт (отм, ДВ, бр. 64/ 2007 год.) - чл. 170, ал. 3, т. 4. Той е компетентният по закон орган съгласно чл. 172, ал. 1, т. 3 от ЗСВ отм. . Посочените в оспорения акт разпоредби на чл. 193, ал. 1 и чл. 187, т. 10 от Кодекса на труда са некоректно изписани.
В случая не намират приложение разпоредбите на Кодекса на труда, а на специалния Закон за съдебната власт, поради което не може да намери приложение § 80 от Преходните разпоредби на Закона за съдебната власт отм. . Това е така, защото този закон регламентира реда за налагане на дисциплинарно наказание за съдия-изпълнител и съгласно чл. 152, ал. 1, т. 3 от ЗСВ отм. последният се освобождава от министъра на правосъдието при дисциплинарно нарушение на същите основания, на които се освобождават съдиите, прокурорите и следователите. Разпоредбите на Кодекса на труда са приложими в случаите, за които законът не съдържа изрична правна уредба.
Настоящият съдебен състав приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма.
Административният акт е мотивиран, като министърът на правосъдието е стигнал до извод, че характерът и тежестта на извършените нарушения съответстват по степен за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" - чл. 171 от ЗСВ отм. .
Според жалбоподателката, по отношение на дисциплинарната процедура за съдия-изпълнител преклузивният срок за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 173, ал. 3 (ред., ДВ, бр. 29/ 2004 г.) е изтекъл, поради което е преклудирана възможността за ангажиране на дисциплинарна отговорност.
Въпросът относно упражняване на дисциплинарната власт от дисциплинарнонаказващия орган и сроковете, в които може да я приложи има материалноправен характер. Ето защо преценката дали правомощието е реализирано своевременно следва да се направи с оглед сроковете, разписани в законовите разпоредби, действали към момента на възникването му - осъществяване на неправомерното действие, бездействие от правнозадълженото лице. Релевантният момент, към който се съобразява дали същите са изтекли е този на образуване на дисциплинарното производство. Давностните срокове се характеризират с два елемента - като определен период от време и като възможност на носителя на субективното право да го упражни през този период от време, с изтичането на който тя се погасява. Дългият давностен срок, в който дисциплинарнонаказващият орган може да осъществи правомощието си да наложи санкция на дисциплинарнопривлеченото лице започва да тече от момента на извършването на дисциплинарно нарушение, под формата на действие или бездействие, ако то е преустановено.
Дисциплинарното производство в случая е възбудено до 6 месеца от откриването и не по-късно от 1 година от извършването на нарушенията, а заповедта е издадена в рамките на този срок и не е преклудирана възможността за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Е. Д.. Това следва от доказателствата по делото, от които е видно, че извършването на нарушението е открито (станало е известно на дисциплинарнонаказващия орган) на 20.01. 2006 год., когато е запознат с обобщените констатации от извършената проверка на председателя на РС - Перник и на Инспектората при ВСС, а заповедта, която се атакува, е издадена на 20.02.2006 г. Наличието на мотивирано писмено предложение по чл. 172, ал. 2 (ред.,ДВ, бр. 29/ 2004 год.) от ЗСВ отм. от Инспектората, с което е сезиран министърът на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание, е предпоставка за образуване на производството пред министъра на правосъдието, което е завършило с издаване на оспорената заповед.
Съдът счита, че дисциплинарнонаказващият орган е обсъдил събраните по преписката доказателства и е възприел правилно относимите факти и обстоятелства. От изложените в заповедта дисциплинарни нарушения във връзка с движението на изпълнителното дело е видно, че са обсъждани и действия по служба, констатирани след изтичане на едногодишния срок за привличане към дисциплинарна отговорност. Но дори и подробно анализираните нарушения след 21.02.2005 год. са достатъчни, за да обосноват изводите на дисциплинарнонаказващия орган. Актът е мотивиран, като съображения за вменените на Добренова дисциплинарни нарушения са изложени и в съпътстващите заповедта документи, а именно цитираната в мотивите писмена информация вх. № 92-22-4 от 20.01. 2006 год. Представени писмени доказателства по преписката не опровергават констатациите от изложеното в предложението от административния ръководител на Районния съд - Перник и от извършената проверка от инспектората по чл. 35б, т. 4 от ЗСВ отм. , на основание на които е издадена мотивираната заповед.
Налице е виновно неизпълнение на служебните задължения, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание, като за съставомерността на съответния вид нарушение формата на вината - умисъл или небрежност, е без значение. Липсата на констатации за други нарушения и съответно налагане на наказания не води до друг извод с оглед броя и тежестта на извършените и констатирани нарушения. От доказателствата по делото е видно, че от виновното неизпълнение на служебните задължения е засегната правната сфера на трети лица във връзка с движението на изпълнителното производство. Налице са и данни за извършвана проверка от Националната следствена служба.
Предвид изложеното съдът приема оспорената заповед на министъра на правосъдието за законосъобразна, а жалбата на Е. Д. като неоснователна подлежи на отхвърляне.
Заявените от жалбоподателката първоначални искания за възстановяване на заеманата от нея длъжност преди дисциплинарното уволнение и за присъждане на обезщетение
поради незаконно уволнение не се поддържат от нея по същество, но не са оттеглени по надлежния ред и съдът дължи произнасяне. Тези искания обаче са процесуално недопустими за разглеждане в настоящото производство и следва да се оставят без разглеждане Възстановянето е по силата на закона,
а исковото производство не е родово подсъдно на настоящия съд като първа инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Е. Г. Д. от с. Д., Пернишка област, срещу заповед № ЛС-И-19 от 20.02.2006 год., издадена от министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" от заеманата от нея длъжност на държавен съдебен изпълнител при ССИ към Районен съд - Перник.
О. Б. Р. исканията на Е. Г. Д. за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "държавен съдебен изпълнител" и за обезщетение поради незаконно уволнение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщенията на страните за постановяването му с касационна жалба пред петчленен състав на върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. В.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ И. Р./п/ С. Я.
Т.В.