Производството е по реда на чл. 33 и следв. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по касационна жалба от кмета на община П. Н. З.и чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Петранов срещу решение № 231 от 16.05.2006г.,постановено по адм. д. №64/2006 г. по описа на Плевенския окръжен съд. Поддържа се неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалноправни норми - отменително основание по чл. 218б, ал. 1, б. „в”, предл. 1 от ГПК във връзка с чл. 11 от ЗВАС. Моли се съдът да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата срещу заповедта на кмета на общината като неоснователна.

Ответната страна, чрез адв. Донкова, намира касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна по съображения, изложени в пледоарията му.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното:

Касационната жалба е допустима, но по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение Плевенския окръжен съд е отменил заповед №РД- 10 -155 от 13.02.2006 г. на кмета на община П., с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС във връзка с чл. 5,ал. 1,т3 от Наредба №18 на ОбС -Плевен е прекратено наемното правоотношение с В. И. О. за заеманото от нея общинско жилище, в което е била настанена като наемателка със заповед на кмета на общината. За да постанови този резултат съдът е приел, че в обжалваната заповед не са изложени фактически основания за нейното издаване с което е нарушена разпоредбата на чл. 15,ал. 2 т. 3 от ЗАП.Освен това при издаването на акта нве изяснен въпроса дали имотът който Орешарова е притежавала е годен за постоянно обитаване с оглед приложението на чл. 46, ал. 1 т. 7 от ЗОбС. Постановеното решение е правилно.

Развитите от окръжния съд мотиви за...