Производството е по реда на чл.33-40 от Закона за Върховния административен съд, във връзка с чл.131 от Данъчния процесуален кодекс отм. вр. с параграф 5 ал.4 от Данъчен осигурителен процесуален кодекс.

В срока по чл. 132 ал. 1 от ДПК (чл. 33 ал. 1 от ЗВАС) "М. К. - В. П." ООД - Сливен, чрез представителя си В. П. е подала касационна жалба, в която твърди, че решение №98 без дата от 2005 година, постановено по адм. дело № 697 по описа за 2004 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата й срещу ДРА № 214 от 10.05.2004 година на ТДД гр. С., потвърден с решение № РД-10-230 от 08.07.2004 година на Регионален данъчен директор - Бургас в частта, с която за 2002 година са определени данъчни задължения - данък печалба и данък общини, със съответните лихви въз основа на преобразуване на финансовия резултат в посока увеличение по чл.23 ал.2 т.14 от ЗКПО със сумата 17412,06 лв., представляваща неотчетени по надлежния ред приходи - закупена, но неосчетоводена пшеница. Не сочи конкретни касационни основания, но от изложеното в касационната жалба би могло да се изведе, че е налице неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуални закони - касационни основания по чл.218б ал.1 б."в" от ГПК. Иска решението да бъде отменено и да се постанови решение по същество на спора като се отмени обжалвания данъчен ревизионен акт. Не претендира разноски.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" към централното управление на Националната агенция за приходите - гр. Б. не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура изрязява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, съобразно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното: Касационната жалба е неоснователна.

Предмет на производството пред окръжния...