Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ).
Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Е. Е.- гражданин на Нигерия, чрез адв. Ю. М. срещу решение № 127 от 23.02.2010г. по адм. д. № 2443/2009 г. на Административен съд - София град (АССГ).
По подробно изложени в касационната жалба доводи се поддържат оплаквания за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на 209, т. 3, предл. първо, второ и трето от АПК. Моли се решението да бъде отменено, като бъде отменена и оспорената заповед.
Ответникът - директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГД "ГП") – МВР не взема становище по жалбата.
Участвуващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, с оглед на заявените касационни оплаквания, жалбата е неоснователна.
С решение № 127 от 23.02.2010 г. по адм. д. № 2443/2009г. АССГ е отхвърлил жалбата на Е. Е.- гражданин на Нигерия, срещу Заповед № ОЧ-155/05.02.2009 г. на директора на ГД "ГП" за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "Принудително отвеждане до границата на Р. Б.". В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че при обективиране на юридическите факти, визирани в хипотезата на чл. 41, т. 1 и на т.3 от ЗЧРБ, административният е длъжен да наложи предвидената по закона мярка за административна принуда. Направени са изводи, че към датата на налагане на ограничителната мярка, предвид безспорното обстоятелство, че лицето е преминало незаконно държавната граница, тъй като не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред, са били налице предпоставките за постановяване на оспорената заповед. Съдът е приел, че е било налице и второто правно основание по чл.41,т.3 от ЗЧРБ, тъй като Е. Е. е използвал при излизане от Р. Б. неистинско испанско разрешително за пребиваване без право на работа, което обстоятелство се установява от представена експертна справка№ 58/04.02.2009г. Развити са съображения, че разпоредбите на чл. 41, т. 1 и т.3 от ЗЧРБ са императивни, като правните изводи за материалната законосъобразност на административния акт са изградени на базата на данните от приложената административна преписка. Решение е правилно.
От доказателствата, съдържащи се към представената преписка: предложение на налагане на ПАМ с рег. № 2745/05.02.2009 г. на началник РД”ГП”, Смолян; докладна записка от 04.02.2009 г. на полицай при ГКПП-Кулата относно задържане на лица; експертна справка № 58 от 04.02.2009г., обстоятелствен протокол, за извършено нарушение на държавната граница от 04.02.2009г. безспорно е установено, че на 04.02.2009 г. на ГКПП - Кулата, около 19.50 ч. на излизане от страната при проверка на автобус лицето Е. Е. от Нигерия представя неистинско испанско разрешително за пребиваване без право на работа № Е04501999. Е. Е. не може да удостовери влизането си в РБългария по законоустановения ред.
Съгласно чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ принудително отвеждане до границата на Р. Б. се налага, когато чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред (т. 1); чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в сроковете по чл. 39б (т. 2); се установи, че чужденецът е влязъл и пребивава в страната с неистински или с преправен документ за задгранично пътуване или със заместващ го документ (т. 3). Нормата е императивна и при установяване на юридически факти, попадащи в състава на някоя от изброените хипотези, органът в условията на обвързана компетентност задължително прилага ПАМ с цел да се преустанови извършваното правонарушение.
В конкретния случай, при постановяване на заповедта за налагане на ограничителна мярка административният орган е изложил фактическите предпоставки за направената преценка, цитирал е и правното основание за упражняване на властническата си компетентност. Касаторът не е представил доказателства, че влизането му в Р. Б. е станало по законоустановения ред, а това означава, че предвидената предпоставка по чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ е налице и произнасянето на директора на ГД "ГП" е законосъобразно. Чужденецът не може да установи спазването на пропускателния режим за влизане на територията на страната.
Доколкото в производството не са ангажирани доказателства за използването на неистински или подправени документи при влизането в страната, основателни са възраженията в касационната жалба за противоречие на заповедта с изискванията на чл. 41, т. 3 ЗЧРБ. Съставомерно по смисъла на цитираната хипотеза е комулативното наличие на двете законоустановени предпоставки: влизане и пребиваване с преправен документ за задгранично пътуване. Използването на неистински или преправен паспорт при напускане пределите на страната е само един от елементите на фактическия състав, който няма самостоятелно правопораждащо действие досежно възможността за прилагане на ПАМ на основание чл. 41, т. 3 ЗЧРБ. При това положение неправилно е позоваването на чл. 41, т. 3 ЗЧРБ. Допуснатото несъответствие със закона по отношение на едно от посочените основания за издаване на акта обаче, не води до опорочаването му като цяло до степен, налагаща неговата отмяна. Всяко едно от посочените в него основания е достатъчно да обоснове законосъобразността на оспорената заповед.
Административният орган е основал заповедта на всички факти и доводи, които са от значение за случая, като правилно е констатирал наличие на хипотезата на чл.41, т.1 от ЗЧРБ. По изложените съображения правилен е и направеният от решаващия съд извод, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в съответствие с административнопроизводствените правила, приложимият материален закон и неговата цел.
Изложените в касационната жалба и поддържани в съдебно заседание съображения за незаконосъобразност на индивидуалния административен акт, поради наличие на висящо производство за предоставянето на закрила по реда на Закона за убежището и бежанците, преповтарят вече заявени и обсъдени от решаващата инстанция оплаквания. Същите са анализирани в мотивите на оспореното решение и в този аспект преценката на АССГ за неоснователността им, в т. ч. извършеното позоваване на разпоредбата на чл. 67 от с. з., изцяло се споделя от настоящия състав. Наличието на висящо производство за предоставяне на статут на бежанец е ирелевантно за спора относно законосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ ”Принудително отвеждане до границата”. Горното производство е относимо към изпълнението на административния акт, но не и към наличието на фактическото основание за постановяването му – Аргумент от чл.67, ал.1 от ЗУБ. Поради това като не е обсъдил ситуацията в Нигерия - страната по произход на Едо, АССГ не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от такова естество не са били допуснати в процесното решение.
Като е отхвърлил жалбата на Е. Е. - гражданин на Нигерия, срещу акта за налагане на ПАМ, АССГ е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При липсата на релевираните с касационната жалба основания за отмяна, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 127 от 23.02.2010г. по адм. д. № 2443/2009 г. на Административен съд - София град (АССГ). Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. Н./п/ Д. М. Д.М.