Производството е по реда на чл.33 и сл. от Закона за Върховния административен съд, във връзка с чл.131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс отм. и § 5, ал.4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на С. Д. С., в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "Сидж-С. Д." срещу решение № I-73 от 9.05.2005 г. по адм. дело № 1129 по описа за 2004 г. на Бургаския окръжен съд.

В касационната жалба са изложени доводи неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл.218б, ал.1, б."в" от ГПК, във връзка с чл.11 от ЗВАС.

Ответната страна по касационната жалба - Дирекция "ОУИ"- гр. Б. при ЦУ на НАП-гр. С. не ангажира становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеният отменителен довод, съгласно чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския окръжен съд е бил ДРА № 310 от 26.08.2004 г. на ръководител екип при ТДД-гр. С., потвърден в обжалваната част с решение № РД-10-428 от 2.11.2004 г. на РДД-гр. Б.. С този акт, издаден в резултат на осъществена данъчна ревизия по прилагането на ЗОДФЛ и на ЗДДС за ревизиран период от 1.01.2001 г. до 31.12.2003 г. и за период 1.11.2001 г.-31.12.2003 г. на ДЗЛ са определени задължения за ДДС поради непризнато право на данъчен кредит в размер на 187.27 лв. за данъчен период м. октомври 2003 г. по фактура, издадена от ЗКПУ "Крушаре-93", по 3 броя фактури за данъчни периоди м. февруари м. април 2002 г., издадени от СД...