Производството е по реда на чл. 33 - 40 от Закона за върховния административен съд във вр. с чл. 211к от Закона за митниците във вр. с чл. 131-132 ДПК отм. .

Образувано е по касационна жалба на И. И. В. от гр. В. срещу решение № 227/02.06.05г. на Русенски окръжен съд, постановено по адм. д. № 1048/04г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу ППСПДВ № 92/03.08.04г., издадено от Началника на М. Л., потвърдено с Решение № У-44-10-0105/30.09.04г. на Директора на РМД-Русе.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 218б, ал.1,б.”в” ГПК във вр. с чл. 11 ЗВАС.

Твърди се, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка. По време на производството е установено, че има висящ спор, който е преюдициален, но въпреки това същото не е спряно на осн. чл. 182, ал.1,б."д" от ГПК. Неправилен е изводът на съда, че е спазена процедурата по издаването на обжалваното постановление. Неправилно не е уважен доводът на жалбоподателя, че не е отговорно лице и не дължи вносните митни сборове. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отменят ППСПДВ № 92/03.08.04г., издадено от Началника на М. Л. и потвърждаващото го Решение № У-44-10-0105/30.09.04г. на Директора на РМД-Русе.

Ответниците по касационната жалба – Н. М. Б. и Директор РМД-София - не изразяват становище по същата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен администратвен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея отменителни касационни основания съгласно чл. 39 от ЗВАС, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.33,ал.1 ЗВАС от...