Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане на ЕТ "Е. Ц." гр. П. за отмяна на основание чл. 239, т.6 АПК на влязло в сила Решение № 10135 от 24.10.2007г., постановено от Върховния административен съд, Първо А отделение по адм. дело № 3564/2007г.

Искането се позовава на решение на Европейския съд за защита правата на човека в Страсбург по делото "Булвест" АД срещу Р. Б.. В писмените бележки се излагат доводи и за неправилност на решението, които не подлежат на разглеждане в настоящото производство.

Ответната страна директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението-Пловдив, чрез процесуален представител взема писмено становище за неоснователност на искането.

Върховният административен съд, I колегия-петчленен състав, като прецени допустимостта на искането за отмяна и изложеното в нея отменително основание, приема следното:

Искането за отмяна е допустимо-подадено в срока по чл. 240, ал.1 АПК, тъй като Решението на Европейския съд по правата на човека, на което се позовава искателя е от 22.01.2009г., от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен-чл. 238, ал.1 АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно.

За да е налице основанието за отмяна по чл. 239, т.6 АПК е необходимо с решение на Европейския съд за защита правата на човека да е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Текстът изисква с решението на Европейския съд да е установено, че в атакуваното решение е допуснато нарушение на Конвенцията. Това решение трябва да е постановено по конкретно дело и установеното нарушение на Конвенцията да е по отношение на страната, която иска отмяната на това основание. Решението на Европейския съд не важи спрямо всички, а само между страните по конкретното дело. В случая искателят се позовава на Решение № 22.01.2009г. на Европейския съд за правата на човека в Страсбург, съгласно което е установено нарушение на...