Образувано е по касационна жалба на Регионална митническа дирекция - Бургас срещу решение №ІV-106 от 17.05.2006 година по административно дело №1311 по описа за 2005 година на Бургаския окръжен съд, с което е отменено ППСПДВ №47 от 17.10.2005 г. на началника на Митница-Бургас, което постановление е потвърдено решение №РД-4402-0509 от 18.11.2005г. от директора на РМД-Бургас. Б. допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения - не били обсъдени всички доводи в жалбата и било постановено необосновано решение. Неправилно било приложението на чл.12 ал.2 ЗДДС, който предвиждал възможност да не възникне задължение по ЗДДС, ако се установи друго. Което в случая не било установено. По делото било установено - допустима грешка при меренето на товара по метода draft survey в рамките на 0,5% от товароносимостта на кораба /1% - за малките кораби/, системна грешка при меренето на ж. п.кантар от 0,25%, загуба в резултат на механично разпиляване на насипен товар и загуба на влага при престоя и превоза. Неправилно било възприето заключението на вещото лице в тази насока. Съдът не преценил правилно представените и събрани доказателства по делото. Касаторът моли да се отмени решението на БОС, да се реши въпроса по същество и жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да се присъдят разноски под формата на юристконсултско възнаграждение.

Ответникът - "П. Б." и заинтересуваната страна "ОУИ"-гр. Б. редовно призовани не изпращат представители и не вземат становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Неоснователно било възражението за нарушение на материалния закон - чл.12 ал.2 от ЗДДС. Правилно съда е приел, че липса на количеството на превозваната стока не се свързва с отклоняване от митнически режим, а се касае за разлика в теглото на складирания и експедиран товарпоради измерване на товара по двата начина - по газене и по кантар.

Върховният административен съд, първо отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл.39 ЗВАС, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е приел, че "П. Б. е титуляр на времен склад, съгласно разрешение №4 от 8.02.1999 година на М. Б.. Временното складиране на стоки предполага въвеждането им на митническата територия на страната, което ги поставя по митнически контрол според чл.44 от Закона за митниците. Съгласно митническия манифест №207 от 16.06.2005 г. на времен склад са били приети 70 864 400 кг коксови въглища в насипно състояние, въведени и разтоварени от моторен кораб "М. Т." като въглищата са транспортирани на партиди. Стоката не е мерена на кантар, а е приета по обявено тегло. По акт за крайно отчитане складираният товар е експедиран с жп вагони и при претегляне на вагоните е установено количество - 70 602 110 кг. , т. е. с 262290 кг по-малко.

Така описаната фактическа обстановка е възприета правилно от съда и правилно е приложен закона. Съдът е приел, че относно измерването, транспортирането и съхранението на открито на насипни товари, какъвто е процесния е налице механично разпиляване поради променящата се влажност на самия товар - коксови въглища, както фактора влага и механично разпиляване, при която в общия случай е налице загуба на тегло. Позовал се е на заключението на вещото лице и е приел, че са налице доказателства за "друго" по смисъла на чл.12 ал.2 от ЗДДС, различно от отклоняване на стоки от митнически контрол за процесния размер. И различията в теглото са в категорията на допустима грешка като "международна морска практика", позовавайки се на заключението на вещото лице. Изводите на съда за правилни и законосъобразни.

Съгласно заключението на вещото лице Йорданов от 22.03.2006 г., прието от съда като доказателство в съдебното заседание на 30.03.2006 година по делото и неоспорено от страните в международната морска практика е прието, че методът draft survey за измерване теглото на товара по газенето на кораба има грешка до 0,5% от товароносимостта на кораба, като при непълно натоварване на кораба грешката расте. При стари малки кораби тази грешка е 1% от товароносимостта. Разликата в теглото съставлява 0,4% от общото количество на товара до около 0,72%. В тези граници е допустима грешка при измерването на товара и за процесната разлика от 0,76% в количеството на складиран и експедиран товар следва да се признае наличие на друго механично разпиляване и намаляване на влажността, което е извън случаите на отклоняване на стоки от митнически контрол съгласно чл.12 ал.2 от ЗДДС.

Поради което за тази част от доставката ДДС не се дължи. В тази насока е и цялата досегашна практика на ВАС по този вид дела, както правилно е посочил и окръжния съд.

Тъй като не се установиха твърдяните от касатора касационни основания за отмяна на решението на окръжния съд, същото следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Ответникът не претендира разноски по делото.

По изложените съображения и на основание чл.40 ал.1 ЗВАС, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение №ІV-106 от 17.05.2006 г., постановено по административно дело №1311 по описа за 2005 година на Бургаския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Д./п/ Р. М. Р.М.