Производството е по реда на чл.33 - чл.40 във вр. с чл.5, т.4 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по касационна жалба на директора на РМД - гр. Б. против решение № ІV - 110/05.05.2006 г. на Бургаския окръжен съд (БОС), АО, постановено по адм. д. №170 по описа за 2006 г. на този съд, с което е отменено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) №67/20.12.2005 г. на началника на митница "Бургас", с което е задължено "П. Б." ЕАД - гр. Б. да заплати публични държавни вземания в размер на 3 780 лв., представляващи ДДС, законна лихва, дължима считано от 01.11.2005 г. до момента на окончателното погасяване на задължението. В жалбата се сочат касационни основания, регламентирани в чл.218б, ал.1, б."в" ГПК във вр. с чл. 11 ЗВАС, представляващи неправилност на съдебното решение вследствие допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон, необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд е направил незаконосъобразни изводи, без да са събрани доказателства за товароносимостта на кораба, за загубата на влажността. По отношение на отчитането на фири и загуби, дължащи се на механично разпиляване, отвяване или изпаряване, трябвало да съществува специално документиране съгласно чл.114, ал.2 и ал.3 от Правилника за приложение на закона за митниците (ППЗМ) във вр. с Наредба № 13а - 10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на СМЦ при съхраняването и транспортирането им. Не били събрани и доказателства за унищожаването или за безвъзвратната загуба на приетите във временния склад стоки, затова не е налице хипотезата на чл.12, ал.2 ЗДДС. БОС преценил неправилно заключението на вещото лице, защото се е позовал само на част от заключението. Предвидените в чл.771 и в чл.772 ППЗМ документи, като акт - известие и генерален акт, не можели да се използват като доказателство за друго по смисъла на чл.12,...