Производството е по чл. 41, ал. 1 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) във връзка с чл. 231, ал. 1, б. "б" и "в" от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по молба, подадена от Н. Х. Г. и Н. Н. А. (по баща Гущерова) - и двамата от гр. П., и от И. Н. Д. (по баща Гущерова) от гр. С., в която се иска отмяна на решение № 3743/26.04.2005 г. по адм. дело № 2099/2005 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила решение № 526/10.12.2004 г. по адм. дело № 478/2003 г. на Благоевградския окръжен съд.

Твърди се, че окръжният съд или ВАС е следвало да се произнесат по истинността на удостоверение № 895/17.12.2001 г. на община П. и декларация рег. № 7259/05.12.2001 г., подадена от К. Х. Г.. В първия документ се съдържат неверни данни, че съсобствениците на имота не са правили възражения във връзка със строителството на "магазин за хранителни стоки", а във втория - че строителството на обекта е започнало през месец март 1997 г. и е приключило през месец юли 1997 година. Според молителите, ако съдът беше извършил задълбочена преценка на документите, то поради тяхната неистинност би достигнал до извода, че издаденият Акт за узаконяване № 22/19.11.2001 г. на главния архитект на община П. е недействителен и не би го потвърдил като законосъобразен.

Ответниците РДНСК - Благоевград, както и физическите лица З. Б. Г., И. И. Г., Х. И. Г., К. Х. Г. и С. Х. Г., не са изразили становище.

За да се произнесе, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд съобрази следното:

Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 232, ал. 1 от ГПК и от лица, които са били страни по цитираните дела. Разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно чл. 231, ал. 1 от ГПК, заинтересуваната страна може да иска отмяна на влазло в сила решение, когато е налице някои от хипотезите, изброени от б. "а" до "з". Според б. "б", отмяната е възможна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите, на заключението на вещите лица, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда, във връзка с решаването на делото, а според б. "в" - когато решението е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено.

От молбата и от доказателствата е видно, че в случая не е налице нито едно от изброените основания, което да обоснове уважаване на молбата за отмяна. Неистиността на двата документа не е установена по надлежния съдебен ред, а напротив, от настоящия съд се иска да разпореди това да бъде сторено след връщане на делото за ново разглеждане, което е извън правомощията му в това производство.

Поради изложените съображения, молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ: О. Б. У.

молбата на Н. Х. Г., Н. Н. А. и И. Н. Д. за отмяна на решение № 3743/26.04.2005 г. по адм. дело № 2099/2005 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила решение № 526/10.12.2004 г. по адм. дело № 478/2003 г. на Благоевградския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Д./п/ Т. Р./п/ М. М./п/ И. Д. Д.Д.