О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1621

София, 28.05.2025 годинаВърховният касационен съд на Р. Б. ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и пета в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

Е. А.

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т. дело №375/2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. Д. Г., срещу решение №5193 от 17.09.2024г. по гр. д.12282/21г. на С. Г. съд .

Ответникът по касация – ЗК „ Лев инс“ АД, [населено място], чрез пълномощника си – юрк. З. Т. е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, с оглед представеното изложение.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът Г., чрез пълномощника си – адв. Ал. М. е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Посочила е, че с решението си въззивният съд се е произнесъл неправилно и е възпроизвел цитираната норма. Посочено е още, че „ решението е очевидно неправилно поради необоснованост и допуснати процесуални нарушения и е постановено в противоречие със задължителна съдебна практика“. Изложени са конкретни доводи за неправилност с проследяване на фактическата обстановка, така квалифицирани и от касатора. Посочено е, че настоящият състав следва да отговори на въпросите :1/ Какъв следва да бъде критерият за определяне на конкретен размер на обезщетение по смисъла на чл.432 от КЗ при доказана вина на водача и следва ли въззивният съд да обсъди и мотивира защо счита така определения размер в решението на първата инстанция за справедлив или несправедлив и съобразен или несъобразен с нанесения вредоносен резултат и претърпените вреди.?“. И 2 / „Мотивирано ли е решението на съда при условие, че не са налице самостоятелни мотиви по отношение на настъпили вреди досежно определяне размера на присъденото обезщетение?“ Посочено е лаконично, че решението на съда било „ неправилно, тъй като съдът „ не бил извършил подробен анализ на фактите и обстоятелствата по делото“. Петитумът съдържа искане за уважаване на иска в отхвърлената част след като бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, вр. чл.281,т3 ГПК. Други доводи не са развити. Приложени са решение на РС – Чирпан и на СГС.

Касаторът Г., чрез пълномощника си, не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно чл.280, ал.1 ГПК правният въпрос е задължителен елемент от преценката за допускане на решението до касационно обжалване. Същият съставлява общо основание, задължително се формулира от касатора и се извежда от решаващите мотиви на въззивния съд, обусловили постановения правен резултат - арг. т.1 ТР ОСГТК № 1 / 01 г. Касаторът е поставил два въпроса, изцяло с фактическо съдържание, а и извън това и основаващи се на невярна интерпретация на мотивите на съдебния акт, тъй като фактически невярно е твърдението, че съдът не е мотивирал решението си. Макар и препратил към мотивите на районния съд по реда на чл.272 ГПК, съставът на въззивния съд е изложил пространни и подробни мотиви като е обсъдил изслушаните експертизи, изрично е очертал уврежданията, съобразил е интензивността на страданията, тяхната продължителност, продължителността на възстановителния период, отражението им върху психическото състояние на пострадалата, икономическите условия, както и отражението на преживяното върху начина на живот на ищцата. Тези изводи са направени след обстоен анализ на събраните по делото доказателства. В този смисъл фактическите въпроси, основани на неверни твърдения и обвързани с оплакванията на страната за неправилност на акта не обосновават наличие на общо основание. Липсата на валидно формулиран правен въпрос съставлява липса на общо основание, поради което и е достатъчно за да не бъде допуснато решението до касационно обжалване.

Извън това и за пълнота на изложението следва да се отбележи, че касаторът, не е изложил каквито и да било доводи и по допълнителния критерий. Този извод се налага, поради това, че единствения, макар и изключително лаконичен и общ довод е свързан с твърдението, че решението било очевидно неправилно, тъй като съдът тълкувал „ фактическата обстановка без да анализира в цялост събраните доказателства. Този довод е общ и несвързан с така поддържаното основание. Изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т. е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.

С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, както вече бе отбелязано, липсват доводи по очертаните хипотези. Без правно значение към тази фаза на касационното производство остават изразеното разбиране за неправилност на решението тъй като основанията по чл.281 ГПК са самостоятелни и ирелевантни към основанията за допускане на касационно обжалване.

По чл.280, ал.1, т.1 ГПК, посочен само като текст, също липсват каквито и да било доводи – не е посочена практика на ВКС респ. ВС в отклонение, на която съдът се е произнесъл по поставен въпрос, нито е твърдяно такова противоречие. Или, при липса на посочен конкретен въпрос / страната е поддържала, че по поставените фактически въпроси ВКС следва да отговори/, разрешен противоречиво с такива решения, изрично посочени и разгледани, не се обосновава извод за валидно въведен допълнителен критерий.

Страната не обосновава и доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с оглед приетата му със задължителна съдебна практика дефинитивност – т.4 ТРОСГТК № 1 / 09г. Неотносими към производството по чл.288 ГПКвъобще са заявените оплаквания за неправилност на решението в отделни негови части и общото оплакване, съдържащо недоволство от постановения резултат.

Ирелевантни, а и касаторът не е посочил каквато и да било връзка с тях в изложението си, са и приложените решения на съдилищата, тъй като т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, в настоящата му приложима редакция, предполага развити съображения за противоречие на формулиран правен въпрос с практиката на СЕС, респ. с такава на КС на РБ.

Изложените оплаквания за неправилност на решението не се разглеждат в тази фаза на касационното производство, тъй като същите нямат отношение към основанията по чл.280 ГПК.

Следователно, с оглед така въведените с изложението доводи по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Софийски градски съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5193 от 17.09.2024г. по гр. д.12282/21г. на С. Г. съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: