Производството е по чл. 274, ал. 3 във връзка с §2, ал. 9 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./. Образувано е по частна касационна жалба на „О” АД, гр. С. срещу № 266 от 23.03.2009 г. по ч. гр. д. № 193/2009 г. на Плевенски окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от Плевенски районен съд от 02.02.2009 г. по ч. гр. д. № 4968/2008 г., на основание чл. 250, ал. 2 ГПК отм. е спряно изпълнението по изп. дело № 20088150400988/2008 г. по описа на Частен съдебен изпълнител Т. К. с район на действие Окръжен съд - Плевен.По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се поддържа, че обжалваното е неправилно и като такова следва да бъде отменено.Ответникът по частната касационна жалба - П. И. А. от гр. П. оспорва същата като недопустима поради изчерпване на инстанционното обжалване. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, намира частната касационна жалба за процесуално недопустима.Преценката за допустимост на частната касационна жалба се извършва с оглед уредбата на производството по оспорване на вземането по изпълнителния лист и спиране на изпълнението, съдържаща се в отменения Граждански процесуален кодекс, приложимостта на който към настоящата хипотеза следва от императивната норма на § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./, предвид факта, че молбата за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание е постъпила преди 01.03.2008г. - същата е депозирана в Плевенски районен съд на 28.01.2008 г. Въззивното, предмет на частната касационна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 218а, ал. 1, б. ”в” ГПК отм., такива са само определенията на въззивните съдилища, преграждащи по-нататъшното развитие на производството. то, с което въззивният съд се е произнесъл по правилността на постановеното от Плевенски районен съд по чл. 250 ГПК отм., не прегражда развитието на производството по делото по смисъла на цитираната разпоредба и следователно не подлежи на касационен контрол. Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния съд, в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение по чл. 250 ГПК отм., приложима в случая на основание § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./, следва и от установеното в т. 6 от Тълкувателно № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, където е посочено изрично, че определенията по чл. 213, б. ”б” ГПК отм., каквото е и то по чл. 250 ГПК отм., подлежат на двуинстанционно разглеждане. На касационно обжалване пред Върховен касационен съд ще подлежи само то, с което окръжният съд е оставил в сила на първоинстанционния съд за оставяне на молбата по чл. 250 ГПК отм. без разглеждане или за прекратяване на образуваното въз основа на нея производство, т. е. когато се касае за акт, преграждащ по-нататъшното развитие на производството, каквато настоящата хипотеза не е.С оглед изложеното, частната касационна жалба се явява недопустима и като такава не подлежи на разглеждане. Мотивиран от горните съображения, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделениеОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „О” АД, гр. С. срещу № 266 от 23.03.2009 г. по ч. гр. д. № 193/2009 г. на Плевенски окръжен съд. то подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението до частния жалбоподател за постановяването му.ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: