Производството е по чл. 290 от ГПК

С определение № 485 от 19.05.2011г. по касационна жалба на Н. А. К., гражданин на К. Ш. е допуснато касационно обжалване на решение № 1008 01.07.2010г. по гр. д.№ 2588/2009г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 22 от 20.02.2007г. по гр. д.№ 281/2006г. на Пловдивски РС. С последното е допуснато да се извърши съдебна делба между касаторката и О. А. Н. при равни права на апартамент № 1 на първия етаж в жилищната сграда в [населено място] [улица] № вх.Г с площ 42,78 кв. м., ведно с избено помещение № 1 с обща площ 8,96 кв. м. и 1,26 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – СК. Касаторът счита, че споразумението, подписано в Швейцария между нея и бившия й съпруг на 28.10.1998г. би следвало да се приеме като брачен договор по сега действащия СК, че с него са уредени имуществените отношения между съпрузите непосредствено преди трайната фактическа раздяла и съдът е следвало да се съобрази с това споразумение.

Ответникът по иска О. А. Н., починал в хода на въззивното производство – на 23.12.2009г. е заместен от наследницата си А. С. Н., която оспорва жалбата, като излага съображения, че споразумението е неприложимо към нашето право и следва да се прилага чл. 19, ал.1 от СК отм., но в сила към момента на прекратяване на брака.

Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима

По делото е установено следното: Гражданският брак между Н. К. и О. Н. е сключен на 31.10.1989г. в Швейцария и е прекратен с влязло в сила решение на 22.07.2005г. по бр. № 1017/2004г. на Пловдивски РС. Процесният апартамент е купен с н. а.№ 5,т.І/14.10.1998г. на името на касаторката, представлявана от баща й. През м. юни 1998г. съпрузите са се договорили в писмен вид за процедурата по развода пред съда в Швейцария и уреждане на последиците от развода със споразумение. На 28.10.1998г. са сключили споразумение за подялба на имуществото, изготвен и заверен от нотариус в присъствието на двете страни, съгласно което всеки от съпрузите става едноличен собственик на имуществото, придобито на негово име. Тези документи са представени в превод от преводач пред въззивната инстанция, но тя е приела, че са правнонерелевантни за спора. Пред касационната инстанция те се представят с превод с печат “апостил”. В исковата молба за развод, ищецът е посочил, че от октомври 1998г. не живеят и не работят заедно.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд. е приел, че касаторката не е доказала трансформирането на нейни лични средства при покупката на апартамента, а признанието на съпруга в споразумението не е годно доказателство да установи пълна трансформация, поради което е допусната делба при равни права.

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК по въпроса: договорът, сключен в друга държава между съпрузи, български гражданин и гражданка на друга държава, свързан с имуществените им отношения обвързва ли българския съд

Споразумението, сключено между съпрузи, от които единия е български гражданин в друга държава относно това как ще уредят имуществените си отношения след развода е свидетелствуващ документ относно направените в него изявения на съпрузите. Когато тези изявления са отразени от нотариус – лице изрично натоварено с подобни функции, документа придобива характера на официален свидетелствуващ документ. Независимо къде е съставен, този документ обвързва страните по него и съставлява доказателство по делото, което съдът е длъжен да обсъди и да вземе предвид. Няма основание съставен от страните документ за уреждане на имуществените им спорове да не се зачете от българския съд при не оспорена автентичност и безспорна негова компетентност..

Конкретно по делото: Бракът между страните е прекратен на 22.07.2005г., т. е. не е заварен от новия СК, поради което не преурежда отношенията между страните. Затова споразумението между тях не съставлява брачен договор по новия семеен кодекс, а отменения СК не познаваше института на разделност на имуществото и на брачния договор. Представеното споразумение между тях обаче отразява волята им как да уредят имуществените отношения. Четиринадесет дни след покупката на процесния апартамент, ответникът е признал правата на съпругата като изключителен собственик Това негово признание изключва презумпцията за наличие на принос от негова страна във възмездното придобиване на апартамента. СК урежда имуществените отношения между съпрузи-български граждани, или между съпрузи с различно гражданско, ако, на които обичайното им пребиваване е в България и не е приложим техния отечествен закон, или такива чужди граждани, които са избрали с писмено споразумение нашия закон като приложим в личните си и имуществени отношения. Направеното изявление от съпрузите следва да се съобрази от решаващия съд в контекста на нормата на чл. 79, ал.3 във вр. с ал.2 от КМЧП и обстоятелството, че обичайното местожителство на бившите съпрузи, граждани на различни държави е била К. Ш. и нормата на чл. 19, ал.1 от СК не намира приложение в имуществените им отношения по аргумент от този текст. Отделно от това презумпцията на чл. 19, ал.3 от СК отм. е в полза на съпруга, който не е титуляр по възмездната сделка, съставляваща основание за придобиване правото на собственост, а когато този съпруг сам заявява, че няма да се ползва от презумпцията, това следва да се съобрази от решаващия съд.

С възивното решение не е обсъдено посоченото доказателство и не съвпада с отговора на поставения въпрос. То е представено в превод от преводач, но се представя в превод с “апостил” едва с касационната жалба. Затова решението следва да се отмени, а за приемането и обсъждането на представените с касационната жалба доказателства, делото следва да се върне за ново разглеждане от възивния съд.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение № 1008 01.07.2010г. по гр. д.№ 2588/2009г. на Пловдивски окръжен съд

ВРЪЩА

делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: