3 № 1196

С., 08.12. 2011 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:

Председател:Добрила Василева

Членове:Маргарита Соколова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 921/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 133 от 17.03.2011 г. по т. д. № 1176/2010 г. Пловдивският апелативен съд потвърдил решение № 297 от 23.07.2010 г. по т. д. № 47/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което [фирма] е осъдено да отстъпи собствеността и предаде владението на товарен автомобил марка „Скания” 113М, бордови, червен, с ДР [рег. номер на МПС], и товарно ремарке марка „С.”, червено, с ДР [рег. номер на МПС], на собственика им [фирма], и да му заплати 1 680 лева разноски.

Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ответника, който поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК.

Ответникът по касация [фирма] не е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:

По предявения иск за ревандикация, който въззивният съд счел за допустим и отклонил възражението на ответника /сега касатор/ в обратен смисъл поради липса на правен интерес от търсената с иска защита, е прието, че ищецът се легитимира за собственик на спорните вещи с договор за продажба от 04.09.2009 г. с нотариална заверка на подписите на продавача [фирма] и купувача [фирма]. Д. на ответника, че договорът е...