Определение №1246/21.12.2011 по гр. д. №452/2011 на ВКС, ГК, I г.о.

3

N 1246

гр. София, 21.12. 2011г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П.

ЧЛЕНОВЕ: Л. Р.

Т. Г.

като разгледа докладваното от съдията Б. П.

гражданско дело N 452/ 2011 г. по описа на първо гражданско отделение,

за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.288 ГПК.

[фирма] [населено място] е обжалвал въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1470 от 30.11.2010г. по гр. д.№ 1605/2010г.

Касационната жалба е подаден в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Ответникът [фирма] [населено място] е подал писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване и моли да му бъдат присъдени разноските.

Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Варненски районен съд, VІІ състав № 1306 от 16.04.2010 г. по гр. д. № 52/2009 г., с което е установено на основание чл.124 ал.1 ГПК по отношение на [фирма] [населено място], че [фирма], [населено място] не е собственик на поземлен имот № 384 в масив 28 по плана на селото [населено място], [община], обл. В., местност „Мочура” с площ от 6249 кв. м. и на постройките в него, представляващи „Крайпътен обслужващ комплекс”.

В. съд е приел по предявения от [фирма] [населено място] отрицателен установителен иск срещу [фирма], че ответникът не може да противопостави на ищеца право на собственост върху спорния имот на основание чл.346 ал.2 ГПК отм., приложим в отношенията между страните по аргумент от §2 ал.7 ПЗР ГПК, защото е придобил собствеността след вписване на възбрана върху имота по изпълнителното дело № 10389/05г.Съдът е изложил съображения, че след като ответникът твърди наличие на деривативен способ за придобиване на имота трябва да установи дали праводателят му е бил собственик и противопоставимостта на легитимиращия акт на ищеца, спрямо праводателите на ответника след като ищецът не твърди порок на прехвърлителните сделки, освен че същите са извършени след като е била вписана възбрана върху имота в полза на взискателя по изпълнителното дело. В. по изпълнителното дело [фирма], [населено място] е била на кредитор [фирма] като на 05.12.05г. е вписана възбраната върху имота. Всички разпореждания с процесния имот след тази дата, извършени в периода от 30.05.06г. до 21.09.07г. са недействителни спрямо взискателя на основание чл. 346, ал. 2 от ГПК отм., както и на третите лица на основание чл.384 ал.2 ГПК отм.,

В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва, че въззивният съд изцяло е игнорирал доводите на касатора, че по изп. дело № 55/2006г. на ЧСИ Ст.Д. не е осъществен сложният фактически състав на чл.373-389 ГПК отм., поради което постановлението за възлагане, от което черпи права [фирма] [населено място] – ищец по настоящото дело представлява неистински документ, Поддържа се, че са допуснати нарушения, състоящи се в това, че в съставеното обявление за публичната продан и актовете за разгласяването му е записано, че проданта ще започне на 02.10.2006г. и ще приключи на 02.11.2006г. В. [фирма] обаче е подал молба, с която е поискал спиране на изпълнението срещу [фирма], а не спиране на публичната продажба. По молба на [фирма] от 03.11.2006 г. на същата дата е възобновено изпълнителното производство, като вместо да насрочи нова продан съгласно чл.376 и 377 ГПК отм. е постановено публичната продан да бъде продължена с оставащия срок 1 ден и да приключи на 06.11.2006г., което е нарушение на правилата на чл.329 ал.1 б.”б” и чл.183 ал.1 ГПК отм. и на чл.376 ал.1 и чл.377 ГПК отм. като се цитира и съдебна практика по приложението на посочените разпоредби.

Съгласно разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК в изложението за допускане на касационното обжалване следва да се посочи правният въпрос, свързан с тълкуване на конкретна правна норма, който е обусловил решаващите изводи на съда. В случая въззивният съд действително както е посочил касатора не е разгледал неговите възражения срещу действията на съдебния изпълнител, но съдът се е мотивирал, че те не са били относими към установяване на неговото право на собственост, което е предмет на доказване по отрицателия установителен иск, защото той е купил имота след вписването на възбраната. Ето защо поставеният въпрос придобил ли е ищецът правото на собственост върху процесните имоти на проведената публична продан при условие, че правилата относно нейното обявяване и провеждане са съществено нарушени, с което се злепоставят интересите както на участниците в проданта, така и на страните по изпълнението не е от значение за решаването на спора и не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК.

С оглед на изложеното касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество, а на ответника на основание чл.81 във връзка с чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв., платени по договор за правна защита и съдействие от 16.03.2011г.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1470 от 30.11.2010г. по гр. д.№ 1605/2010г.

ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] сумата 300 лв./триста лева/ разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Дело
Дело: 452/2011
Вид дело: Касационно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Първо ГО
Ключови думи
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...