Производството е по чл. 290 от ГПК

С определение № 570 от 09.06.2011г. по касационна жалба на Г. Н. Г. е допуснато касационно обжалване на решение от 30.06.2010г. по гр. д.№ 448/2010г. на Окръжен съд-Монтана, с което е обезсилено решение от 04.06.2007г. по гр. д.№ 75/2007г. на Берковски РС. С последното е отхвърлен иска по чл.108 от ЗС, предявен от касатора против В. И. В. за ливада с площ 3,00 дка в м.“А.” в землището на [населено място] при граници шосе, П. К. и М..

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон, поради това, че не е уважен иска по чл. 108 от ЗС и за допуснати процесуални нарушения, защото съдът не е обсъдил доказателствата и не се е произнесъл по същество

Ответникът по касация оспорва жалбата и излага доводи за неоснователност на иска.

Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Окръжен съд - Монтана, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима

По делото е установено следното: С решение № 415В от 10.03.1993г. на ПК [населено място] е възстановено правото на собственост в съществуващи реални граници на наследници на Н. Г. С., за какъвто се легитимира и ищеца върху ливада от 3 дка в м. “А.” при съседи М. въз основа на декларация по чл. 12, ал.3 от ЗСПЗЗ и записване в емлячния регистър. В решението не са посочени останалите съседи. С влязло в сила решение на 27.04.2000г. по гр. д.№ 130/1999г. на РС-Берковица. е уважен иска, предявен от ищеца и по настоящото дело Г. Н. Г., като Р. Л. П. и А. Д. Г. са осъдени да му предадат владението върху нива от 3 дка в м. “А.” при граници шосе, П. К. и М.. Искът е отхвърлен по отношение на Ц. Й. Ю., Веселия Г. С. и Ц. Г. М. – наследници на Л. Й. К.. Отменен н. а. № 467, т.1/1994г. След влизане в сила на това решение, А. Д. продава с н. а. № 342,т.ІІ/ 28.11.2002г. на ответника по настоящото дело В. И. В. имот 024078 по плана на землището на В. с площ 4,469 дка. Прехвърлителката се е легитимирала с друг нот. акт - № 375/1996г. Въводът във владение е извършен по отношение на осъдените ответници на 10.06.2004г. По отношение на ответникът по настоящото дело не е извършен въвод, но съдебният изпълнител е констатирал, че В. претендира за същия имот на основание цитирания нот. акт от 2002г.. Между ищеца и ответника е сключен предварителен договор, искът за обявяване на окончателен на който е отхвърлен с решение по гр. д.№ 206/2004г.. Ответникът прави възражение за придобиване по давност на процесния имот, като добросъвестен владелец.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд. е приел, че ответникът, като частен правоприемник на А. Д., осъдена по иска по чл. 108 ЗС с влязло в сила решение е обвързан от силата на присъдено нещо на това решение, поради което предявеният против него иск по настоящото дело е недопустим.

Това решение е постановено при второ въззивно разглеждане на делото, след като с решение по гр. д.№2061/2008г. на ВКС ІІІ гр. о. е отменено първото въззивно решение по спора, с което е било оставено в сила решението на РС. Дадени са указания да се изследва идентичността на имота по влялото в сила решение по иска по чл. 108 от ЗС и имота, описан в н. а. № 375/1996г. и н. а. № 342,т.ІІ/ 28.11.2002г. СТЕ с в. л. П. е дала два варианта за индивидуализация на имота по решение 415/10.03.1993г., като по единия вариант този имот се застъпва с имота, записан на ответника въз основа на нот. акт от 2002г. с площ 1129 кв. м., а по втория вариант – с 3,027 дка. По КВС, имот № 024078 е записан на Л. Й. К., против наследниците на когото искът по чл. 108 от ЗС е отхвърлен с влязлото в сила решение. По одобрената кадастрална карта имота е с идентификатор 12961.24.930, записан на името на ответника въз основа на нот. акт от 2002г.

Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК е допустим ли е иск по чл. 108 от ЗС, предявен против правоприемник на лице, против което е уважен с влязло в сила решение иск по чл. 108 от ЗС, ако той се позовава на сделка, сключена с праводателя след влизане в сила на решението и евентуално на придобивна давност като добросъвестен владелец, считано от сделката.

Настоящия състав споделя съдебната практика, установена с Р № 541/2010 от 19.01.2011г. по гр. д.№ 1364/2009г. ІІ гр., /Р № 871/22.02.2011г. по гр. д.№ 1285/2010г. І гр. о.и о. Р № 142/30.05.2011г. по гр. д.№ 1471/2010г. ІІ гр. о. С тях е прието, че влязлото в сила решение по иска по чл. 108 от ЗС е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на нов иск между същите страни за същото искане и на същото основание. За да е основателен отвод за присъдено нещо следва да е налице обективен и субективен идентитет между спора, предмет на влязлото в сила решение и предявения по-късно иск. Под обективен идентитет се има предвид двете решения да са постановени по еднакво искане и на същото основание / ПП 2/1977г. т.9/, а под “същите страни”, съгласно задължителната практика, залегнала в ПП № 2/1977г. т.10 се има предвид и случая когато иска за защита на същото субективно право е предявен от процесуален субституент, или от прокурора, от необходим другар, от наследници и правоприемници в хода на процеса. Няма обективен и субективен идентитет, когато в исковата молба има позоваване на нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, към който момент се преклудират всички в4ъзражения. С Р № 409 от 12.07.20004г по гр. д.№ 62/2004г. на ВКС І гр. о. е прието, че е допустим последващ иск, по който се прави правоизкючващо възражение въз основа на факти, настъпили след влизане в сила на решението. Настоящия състав споделя приетото и в това решение. Основанието на иска са фактите и обстоятелствата, от които се извежда претендираното право. Щом се сочи нов факт, или обстоятелство, то иска е предявен на ново основание и липсва обективен идентитет. Това се отнася и за случаите, когато ищецът се брани против правоизключващо възражение на ответник, който се позовава на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене по предходното дело.

С въззивното решение е прието, че иска е недопустим без да се съобрази, че имота, предмет на влязлото в сила решение на 27.04.2000г. по гр. д.№ 130/1999г. на РС-Берковица не е индивидуализиран по КВС и за него праводателката на ответника се е легитимирала с н. а. № н. а. № 467, т.1/1994г, който е отменен. Кадастралната карта за район, където се намира имота е одобрена със заповед № РД-18-74/2406.2008г. и в нея имота е записан на името на ответника. Според приетата СТЕ имота по влязлото в сила решение по чл. 108 от ЗС не може точно да се иднидидуализира така както е описан в решението на ПК, на което се позовава ищеца, защото има само една граница а не е посочен с номер по план. По единия вариант попада само частично в имота, записан на ответника. Макар в полза на ищеца да е възстановено правото на собственост с решението от 1993г., определянето на имота като обект на правото на собственост е станало с КВС, одобрена 2008г. /след влизане в сила на решението по иска по чл. 108 от ЗС. Видно от решение № 7-27/22.03.1999г., с което са индивидуализирани възстановените имоти на наследници на Н. Г. С., имот 024078 не е между възстановените на ищеца. Този имот е записан на името на наследници на Л. Й. К., а както вече се посочи, по отношение на тях иска по чл. 108 от ЗС с влязлото в сила решение е отхвърлен. Изложеното сочи на наличие на нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене по гр. д.№ 130/1999г.

По настоящото дело ответникът се позовава на придобиване на имота по сделка от 2002г. от ответницата по иска по чл. 108 от ЗС А. Д., която се е легитимирала с н. а. № 375/1996г. и при условията на евентуалност за придобиване на имота като добросъвестен владелец. Правата, придобити от А. Д. с н. а. № 375/1996г. не са били предмет на приключилото гр. д..№ 130/1999г. на РС-Берковица. Ответникът не е бил страна по предходното дело и не е могъл да предяви правоизключващите си възражение, за което се позовава на факт, настъпил след влизане в сила на решението – придобиване на владението по сделка, за която ако се приеме, че не прехвърля вещни права, да се разгледа възражението за оригинерно придобиване.. Въпрос по същество е дали това възражение е основателно

Предвид изложеното, поради липса на обективен, а и субективен идентитет между спора, разрешен с влязло в сила решение и спора, предмет на исковата молба по настоящото дело, решението, с което е прието, че предявеният иск е недопустим е неправилно и следва да се отмени, като се върне делото за произнасяне по същество.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение от 30.06.2010г. по гр. д.№ 448/2010г. на Окръжен съд-Монтана

ВРЪЩА

делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: