О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2687

гр. София, 28.05.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 102 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Е. А. против решение № 529 от 11.10.2024 г. по в. гр. д. № 530/2024 г. на Окръжен съд – Враца, с което е потвърдено решение № 495 от 20.11.2023 г. по гр. д. № 894/2022 г. на Районен съд – Козлодуй, в частта му, в която e отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателя П. Е. А. против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Враца иск с правно основание чл. 179, ал. 4 ЗМВР за заплащане на допълнително възнаграждение в общ размер на 5 521. 40 лева, за периода от 15.07.2019 г. до 15.07.2022 г. включително, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 15.07.2022 г. до окончателното изплащане. Атакуваното решение е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника – „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД.

Касаторът поддържа в касационната си жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че възложителят и изпълнителят могат да договарят по-нисък размер на процесното допълнително възнаграждение по процесния договор за държавна служба, без да уведомят служителите на ОДМВР – Враца и министъра на вътрешните работи на основание чл. 92, ал. 4 ЗМВР, както и извода, че процесното допълнително...