Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. П. срещу решение № 800 от 12.02.2016 г. по адм. д. № 7506/2015 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № СО-15 – РД – 08 – 695 от 20.04.2015 г. на кмета на Столична община, с която е отказано да му бъде издадена карта за преференциално паркиране на ППС, превозващо хора с трайни увреждания в зоните за почасово платено паркиране на определените и обозначени за целта места, потвърдена с акт на областния управител, обективиран в писмо № 07/108 от 09.07.2015 г.
Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага доводи, че заболяванията му, установени с ЕР на ТЕЛК № 531/2015 год. на I МБАЛ, [населено място] водят до траен функционален дефицит на долните крайници и се придвижва с помощно средство - бастун с амортисьор. В текста на чл.91 от Наредбата не е посочено помощно средство „бастун", но съобразно медицинските критерий е помощно средство и в експертните решения не се описват средствата за придвижване при наличие на функционален дефицит. Съобразно скалата за отчитане на функционалния дефицит при подпомагане движението с бастун или патерица на повече от две функционални системи степента на дефицит е минимум 3 + при максимална степен 5. С оглед на това сочи, че има намален дефицит на стоежа, придвижването и издръжливостта, поради което отговаря на изискванията на Наредбата на СОС. Издадени са заповед № РД 09- 296/24.08.2007 г. на МЗ и приложение, като в т.12 са посочени и „бастуни" и заповед № РД01/329/04.04.2008 г. на МТСГ, с която са утвърдени медицинските изделия за хората с увреждания, като под № 11 са посочени - патерици, бастуни, ходилки и приходилки. Като не се е съобразил с тези показатели, които са медицински и са обективно съществуващи административният орган постановил незаконосъобразен административен акт.
Сочи, че в съдебно решение неправилно е прието, че няма затруднения в придвижването, което противоречи на събраните по делото доказателства. Счита, че отговаря и на критериите посочени в Наредбата на СО, тъй като има трайно намалена работоспособност - 50 %.
Ответната страна счита жалбата за неоснователна. Представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Административният съд обосновано е приел, че касаторът не попада в категорията на лицата, посочени в разпоредбата на чл. 91 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община (Наредбата), на които се издават карти за преференциално паркиране. Обстоятелството, че касаторът има трайно намалена работоспособност (ТНР) от 50% не го определя като правоимащо лице. Изискванията на Наредбата са степента на увреждане да е над 50% и лицата да не могат да се придвижват без помощни средства или чужда помощ, или не са в състояние да заемат изправено положение на тялото без използването на технически помощни средства и имат трайно оформен функционален дефицит на стоежа, придвижването и издръжливостта. При останалите изчерпателно посочени заболявания изискването на Наредбата е ТНР да е над 90%, на което изискване касатора не отговаря, поради което и тези хипотези са неприложими спрямо касатора за издаване на карта за преференциално паркиране.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
За да отхвърли подадената жалба съдът е посочил, че с влязло в сила решение № 3159 от 12.05.2014 г. по адм. дело № 6668 от 2013 г. на АССГ е отхвърлена жалба срещу разпоредбата на чл.91 от Наредбата. Изложил съображения, че от представеното по делото ЕР на ТЕЛК не се установява жалбоподателя да отговаря на посочените в нормата на чл. 91 от наредбата критерии. Жалбоподателят притежава трайно намалена работоспособност 50%. При заложените в Закон за движение по пътищата принципи Наредбата на СОС намира своето приложение в предоставяне на преференции при паркиране на лица, не само с висока степен на намалена трудоспособност, а с намалена трудоспособност, която затруднява предвижването и стоежа им, съобразно заложени в Наредбата медицински критерии. Съдът приел, че залегналите критериите в наредбата не противоречат на акт от по-висока степен. Решението е правилно.
В заявлението за издаване на карта за преференциално паркиране на ППС за хора с увреждания вх. № 116/12.03.2015 г., жалбоподателят е декларирал, че има 50% ТНР съгласно ЕР на ТЕЛК.
Правилно е прието, че жалбоподателят не отговаря и на критериите по чл. 91, т.2, 3 и 4 от Наредбата, което не се оспорва в касационната жалба. Правилно е прието от съда, че жалбоподателят не отговаря и на изискванията на чл.91 т.1 от НОДТСО, която определя като правоимащи лица при издаване на карти за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания в зоните за почасово платено паркиране и паркингите общинска собственост на територията на Столична община, лица, които вследствие на увреждането не могат да се придвижват без използването на инвалидна количка, ортопедични апарати, външни протези, патерици или чужда помощ, т. е. лица, които не са в състояние да заемат изправено положение на тялото без използването на технически помощни средства и имат трайно оформен функционален дефицит на стоежа, придвижването и издръжливостта. Изисква се и определеният процент на трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, определени от ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК да е над 50 % /петдесет процента/.
Условията, посочени в разпоредбата са кумулативни - лицето да не може да се придвижва без използването на инвалидна количка, ортопедични апарати, външни протези, патерици или чужда помощ и едновременно с това да има трайно оформен функционален дефицит на стоежа, придвижването и на издръжливостта. Помощните средства са изчерпателно изброени, посочен е и процентът трайно намалена работоспособност. От експертното решение на ТЕЛК е установено, че жалбоподетелят е с 50% трайно намалена работоспособност без чужда помощ. В ЕР на ТЕЛК не е направена медицинска констатация, че лицето не може да се придвижва без използване на помощно средство или чужда помощ, което е едно от изискванията на чл. 91 от НОДТСО. В административното и първоинстанционното съдебно производство не се е твърдяло и не са ангажирани доказателства, че жалбоподателят не може да се придвижва самостоятелно без използване на посочените средства.Тези факти могат да бъдат удостоверени единствено с актове, издадени от компетентните органи на медицинската експертиза-Лекарска консултативна комисия, ТЕЛК, НЕЛК, както и чрез акт за назначаване и отпускане на помощни средства за медицинска и социална рехабилитация при условията на чл.15, ал.1 от Закон за интеграция на хора с увреждания във връзка с Приложение 7 към чл.40, ал.1 от Правилника по прилагане на ЗИХУ. Следователно към датата на постановяване на оспорена пред съда заповед, жалбоподателят не е отговарял на изискванията, установени в НОДТСО.
Критериите отговарят на §1, т. 16 от ЗИХУ, където е посочено, че "Лица със затруднения в придвижването" са лица, които имат трайно оформен дефицит на стоежа, придвижването и издръжливостта. Следователно законът различава лица с трайно намалена трудоспособност от лица със затруднения в придвижването, които са определени в дефиницията по §1, т. 16 от ЗИХУ.
На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размера по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията действаща към момента на приключване на устните състезания по делото, т. е. преди последното изменение в ДВ бр. 84 от 25.10.2016 г.
Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 800 от 12.02.2016 г. по адм. д. № 7506/2015 г. на Административен съд София - град.
Осъжда К. Д. П. да заплати на Столична община разноски по делото в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.