Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] против решение № 167 от 11.11.2015 г. по адм. д. № 173 по описа за 2015 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против покана за възстановяване на суми, получени без основание, изх. № 29-04-20 / 03.06.2015 г., издадена от Директора на РЗОК - С..

Изложени са съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 76а от ЗЗО, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Районната здравноосигурителна каса, [населено място], е оспорил касационната жалба в писмено становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Сливен е писмена покана изх. № 29-04-20 от 03.06.2015 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), [населено място], на основание чл. 76а от ЗЗО, с която [фирма] - изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) по индивидуални договори (ИД) № 200374 от 14.02.2014 г. и № 200374 от 13.02.2015 г. - е задължен да възстанови сума с общ размер 18 102.35 лв., представляваща превишение на стойността на медико-диагностичните дейности (МДД - бл. МЗ-НЗОК № 4) за четвърто тримесечие на 2014 г.

За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Сливен е обосновал правилния извод за издаване на оспорената писмена покана от компетентен орган без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 76а от ЗЗО и в съответствие с материалноправните клаузи на чл. 43, ал. 4 - 6...