Производството е образувано по жалба, подадена от [фирма], с ЕИК[ЕИК], чрез управителя Ж. Ж. (л. 57, 58 от настоящото дело), срещу Заповед № РД 20-1059 от 19.12.2013 г., издадена от министъра на земеделието и храните (л. 51, 52), изпратена по подсъдност от Административен съд София – град (АССГ) с Определение № 2097 от 29.04.2014 г., постановено по адм. д. № 11112 по описа на този съд за 2013 г. (л. 5).
Твърди се от дружеството - жалбоподател, че при издаването на оспорената заповед министърът на земеделието и храните е допуснал нарушение на чл. 26 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) като не го е уведомил за възобновяване на производството; чл. 34, ал. 1 и ал. 3 АПК като не му е осигурил възможност да се запознае с преписката и да изрази становище; чл. 35 АПК, като не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и чл. 36 АПК, като не е събрал, проверил и преценил всички доказателства по случая. Обръща внимание за уведомяването на министъра на земеделието и храните с писмо от 31.05.2010 г., тоест преди започване на производството по издаване на негова Заповед № РД 20-990 от 04.10.2013 г. Твърди, че не е налице ново обстоятелство, което да представлява основание по чл. 99, т. 2 АПК. Писмо с изх. № 1904 от 04.11.2012 г. на Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място] не съобщава нови факти на министъра на земеделието и храните. Оспорва твърдението за недобросъвестно поведение, като подчертава причината за неуспешна процедура по сключване на споразумение за 2010 г. – 2011 г. за землището на [населено място] църква. Предвид изложеното, на основание чл. 104 АПК иска отмяната на Заповед № РД 20-1059 от 19.12.2013 г., издадена от министъра на земеделието и храните.
Ответникът – министърът на земеделието и храните оспорва жалбата чрез упълномощен юрисконсулт в съдебно заседание. Представя писмени бележки по съществото на спора. Иска нейното отхвърляне предвид това, че оспорената заповед е законосъобразна и издадена при наличието на предпоставките за възобновяване на административното производство по чл. 99, т. 2 АПК.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че същата е подадена от надлежна страна и в установения от закона срок, поради което е процесуално допустима. Същата е и основателна.
Установява се, че оспорената от [фирма] Заповед № РД 20-1059 от 19.12.2013 г. е издадена от министъра на земеделието и храните, на основание чл. 99, т. 2 и чл. 100 АПК, във връзка с искане за възобновяване на административното производство, направено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) с рег. № 13-8532 от 13.11.2013 г. по описа на Министерство на земеделието и храните. С тази заповед е възобновено административното производство по издаване на Заповед с рег. № РД 20-990 от 04.10.2013 г. на министъра на земеделието и храните, с която е отменено Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. на ДФЗ поради основателност на искането за възобновяване. Прието е от министъра на земеделието и храните, че са налице условията на чл. 45, т. 4 от Регламент (ЕО) 1974/2006. Видно от мотивите, направено е позоваване на Писмо с рег. № 13-4090 от 31.05.2010 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и на такова с изх. № 1904 от 04.11.2012 г. на Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място]. От последното се установявало, че [фирма] е заявило в процедурата по изготвяне на споразумение за стопанската 2010/2011 г. пред Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място] 15,1705 ха, при положение че е одобрен за участие по мярка 214 „Агроекологични плащания“ за 162,66 ха. Прието е, че тази информация не е била известна и не е била „изследвана“ в Заповед № РД 20-990 от 04.10.2013 г. Било също така видно, че кандидатът черпи благоприятни последици от собственото си недобросъвестно поведение, което било основната причина, довела до невъзможността да се сключи споразумение за съответната стопанска година. Писмото от 04.11.2012 г. по съществото си било ново писмено доказателство по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК от съществено значение за издаването на акта, което при решаването н въпроса от административния орган не е било известно на страната в административното производство. Предвид изложеното, същото е прието за основание за възобновяване на административното производство по реда на Глава седма от АПК. По тези съображения министърът на земеделието и храните е отменил своя Заповед № 20-990 от 04.10.2013 г., с която е отменено Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. за кампания 2011 г. и извършена калкулация на субсидия по мярка 214 „АЕП“ за кампания 2010 г. с изх. № 01-2600/5007 от 14.06.2013 г. на ДФЗ (л. 91-93) и е оставил без уважение жалба на Ж. Н. Ж., управител на [фирма] с рег. № [номер]
от 01.07.2013 г. по описа на Министерство на земеделието и храните.
С така отменената от министъра на земеделието и храните негова Заповед № РД 20-990 от 04.10.2013 г. (л. 54-56), в производство по глава шеста от АПК, на основание чл. 97, ал. 1 от същия кодекс, във връзка с жалба на [фирма], подадена чрез управителя Ж. Ж. с рег. № 94-3524 от 01.07.2013 г. срещу Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. за кампания 2011 г. и извършена калкулация на субсидия по мярка 214 „АЕП“ за кампания 2010 г. с изх. № 01-2600/5007 от 14.06.2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, последното е било отменено по изложените в заповедта мотиви. Прието е също така, че преписката следва да се върне на изпълнителния директор на ДФЗ за произнасяне по същество, при което да се съобразят разпоредбите на глава пета, раздел I от АПК и приложимите специални нормативни актове.
При така установеното от фактическа страна, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, съобрази от правна страна следното:
Възобновяване на производството по издаване на административни актове, уредено в глава седма от АПК е инструмент за преразглеждане на въпрос, разрешен с издаден индивидуален или общ административен акт, придобил стабилитет, който не е бил оспорен пред съда, и то само при наличието на изчерпателно изброени предпоставки (чл. 99, т. 1 – 7 АПК). Производството е строго формално, тъй като чрез него се постига преразглеждане на влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, преодолява се формалната му законна сила и на разглеждане отново се поставя разрешеният вече материалноправен въпрос. Ф.ят състав по възобновяването включва влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред и наличие на някоя от предвидените в чл. 99 АПК предпоставки.
Видно от заповедта, предмет на контрол в настоящото производство, министърът на земеделието и храните е възобновил производството по издаване на негова Заповед с рег. № РД 20-990 от 04.10.2013 г., с която е отменено цитираното по-горе Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. за кампания 2011 г. и извършена калкулация на субсидия по мярка 214 „АЕП“ за кампания 2010 г. Заповед с рег. № РД 20-990 от 04.10.2013 г. е издадена в производство по глава шеста от АПК „Оспорване на административните актове по административен ред“. С нея министърът, в качеството си на компетентен непосредствено по-горестоящ административен орган (чл. 29, ал. 3 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ), ЗПЗП) се е произнесъл по жалбата на [фирма], отменил е оспореното пред него уведомително писмо и е върнал преписката на изпълнителния директор на ДФЗ.
С оглед предписанието на чл. 99 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, намира, че министърът на земеделието и храните е издал спорната Заповед № РД 20-1059 от 19.12.2013 г. в нарушение на изискванията за нейната валидност. Същият не е разполагал с правомощието да възобнови административното производство по издаване на своя заповед, издадена в производство по глава шеста от АПК и да отмени тази заповед, резултат от упражняване на правомощията му по чл. 97 АПК, във вр. с чл. 29, ал. 3 ЗПЗП, като се произнесе отново по подадената от [фирма] жалба срещу цитираното уведомителното писмо. Актът на министъра на земеделието и храните, с който се е произнесъл в качеството си на по – горестоящ административен орган по жалбата на посоченото дружество (Заповед № РД 20-990 от 04.10.2013 г.) не е индивидуален или общ административен акт, подлежащ на отмяна или изменение по реда и в хипотезите по чл. 99 АПК. С издаването му не се разрешава материалноправен въпрос, а се осъществява контрол върху оспорения пред него административен акт (уведомителното писмо). Министърът на земеделието и храните не разполага с компетентност да възобнови административното производство по издаването на тази заповед по реда и на основанията по чл. 99 АПК, да я отмени и отново да се произнесе по жалбата на [фирма] с рег. № 94-3524 от 01.07.2013 г. срещу уведомителното писмо. Като не е съобразил това, ответникът е издал нищожна заповед при липсата на материална компетентност, която следва да бъде обявена за нищожна от съда по оспорването на [фирма] и без да има искане за това.
Предвид така направения извод за нищожност на заповедта, настоящият състав не следва да обсъжда релевираните от [фирма] доводи за нейната незаконосъобразност.
По причина гореизложеното, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОБЯВЯВА нищожността на Заповед № РД 20-1059 от 19.12.2013 г., издадена от министъра на земеделието и храните.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесетдневен срок, считано от съобщението пред петчленен състав на Върховния административен съд.