О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2663

гр.София, 27.05.2025г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВАЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова ч. гр. д.№ 1807/2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Бляк сий инвестмънт тръст“ ЕАД, [населено място], чрез адв.А. Д., срещу определение № 1543/25.03.2025г., постановено по в. ч.гр. д.№ 496/2025г. от състав на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено определението на РС Варна за прекратяване на висящото пред него гр. д.№ 16786/23г. и за изпращането му по подсъдност на СРС.

Жалбоподателят обжалва определението като недопустимо и неправилно. В контекста на оплакванията си поставя следните въпроси в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК: „Може ли съдът да определи местната подсъдност на основание, непосочено във възражението на ответника по чл. 119, ал.3 ГПК т. е. да я определи служебно по реда на чл. 105 ГПК или е длъжен да се съобрази с пределите на самото възражение, направено от ответника?“ и „Може ли изразено възражение на ответника по чл. 117, ал.3 ГПК във вр. с чл. 113 ГПК, без изрично и своевременно възражение по чл. 105 ГПК от страна на ответника да се приравни на възражение за местна подсъдност по чл. 105 ГПК и да обуслови прехвърляне на делото по постоянния адрес на ответника?“ Първият въпрос е поставен в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, а вторият – чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Основанието на чл. 280, ал.2, предл.2 ро ГПК е обосновано с твърдението, че въззивният съд е обсъдил въпроси, които не са били предмет на направеното възражение по чл. 119, ал.3 ГПК.

Насрещната страна по жалбата – ответницата Д. А. А., чрез адв. Е. Т., възразява срещу...