Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба на Е. Н. М. от [населено място] за отмяна на влязлото в законна сила решение № 5934/18.05.2016г., постановено по адм. дело № 3434/2016г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, в частта, в която е оставено в сила решение № 172/29.01.2016г., постановено по адм. дело № 3385/2014г по описа на Административен съд (АС) – Варна.

В молбата се твърди, че по отношение на посоченото решение на Върховния административен съд (ВАС) е налице основание за отмяна съгласно разпоредбата на 239, т. 1 от АПК. Основанието за отмяна е мотивирано с твърдение, че с влязло в сила решение, постановено по НАХД № 478 по описа за 2016г. на Окръжен съд – Русе, молителят бил признат за виновен по повдигнато обвинение за това, че в условията на продължавано престъпление е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. В същото време, с решението на ВАС, чиято отмяна се претендира, било оставено в сила решение на АС – Варна, в частта, в която била отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт, с който се установявали данъчни задължения в значително по-големи размери от тези, установени в наказателното производство, но за същите данъчни периоди. Счита, че е налице правен парадокс, след като по наказателното дело бил признат за виновен за укрити данъци и лихви в размер на 3 559,39 лева, а в административното - за същото деяние и същия период му били установени задължения за данъци и лихви над 100 000 лева. Твърди, че решението, постановено по НАХД № 478 по описа за 2016г. на Окръжен съд – Русе е ново писмено доказателство, от значение за правилното решаване на административното дело по въпроса за размера на укритите данъци...