Образувано е по касационна жалба на А.Ч и Н.Ч, чрез техния пълномощник, срещу решение № 5974/18.10.2018 г. по адм. д. № 7476/2016 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендират от съда отмяната му и присъждане на разноски единствено за първата инстанция.
Касационните жалбоподатели са депозирали и частна жалба срещу oпределение № 1137/07.02.2019 г. по същото дело, с което атакуваното решение е допълнено в частта за разноските.
Частна жалба против определение № 1137/07.02.2019 г. по адм. д. № 7476/2016 г. по описа на Административен съд София-град е подадена и от А.К, К.М, И.М, М.К, М.Я, срещу частта, в която е отхвърлено искането им за допълване на решение № 5974/18.10.2018 г. по адм. д. № 7476/2016 г. на Административен съд София-град в частта му за разноските.
Ответниците по касационната жалба – С. Укекит, чрез особен представител адв.. М, Х.К, чрез адв.. К и А.К, К.М, И.М, М.К, М.Я, чрез адв.. Р, излагат възражения за неоснователност на касационната жалба. Останалите страни не вземат становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба, за неоснователност на частната жалба на А.Ч и Н.Ч и основателност на частната жалба на А.К, К.М, И.М, М.К, М.Я.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от настоящите касатори срещу действията на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - София град, изразяващи се заличаване на наследниците на М.Ч - А.Ч и Н.Ч, и вписване на наследниците на Е.К (Е.К) като собственици на поземлен имот с идентификатор 68134.1942.1165 по кадастралната карта на гр. С., обективирано в Уведомление изх. № 24-4151/10.03.2016 г. на началника на СГКК - София. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.
За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:
Жалбоподателите обосновават правото си на собственост единствено с нотариален акт № 075, том I, рег. № 1313, дело № 065/2001 г., за покупко-продажба на урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел № XIX – 802, кв. 59 по плана на гр. С.. Посоченият имот отговаря на поземлен имот с идентификатор 68134.1942.1316 - съседен през улица на процесния имот с идентификатор 68134.1942.1165. Освен това с нотариалния акт жалбоподателите са продали своя имот на трето лице. Съдът е извел извод, че предвид липсата на представени доказателства за собственост от страна на жалбоподателите, не намира приложение разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР за вписване на всички носители на собственически права в кадастралния регистър на недвижимите имоти. Изложени са мотиви за несъответствие за данните в кадастралния регистър и източника, удостоверяващ данните, по смисъла на чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗКИР.
Първоинстанционният съд е приел, че в протеклото административно производство е допуснато нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в лишаване на заличеното лице от възможността да участва като страна в административното производството, но предвид осъществената процесуална защита в съдебното производство и липсата на представени доказателства по делото, уведомяването им е нямало да доведе до различен резултат на спора.
Така постановеното решение е материално незаконосъобразно:
Производството по извършване на процесното изменение без издаване на заповед от административния орган е започнало по заявление № 01-331301/12.11.2015 г. на Х.К за изменение на КККР на гр. С., съгласно вече описаните параметри. Предмет на изменението е имот, който към този момент е записан в кадастралните регистри на А.Ч и Н.Ч.С, същите се явяват заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР ЗКИР.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК за започване на производството по издаване на административен акт се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Нормата е императивна и е гаранция за правата на заинтересованите от административното производство лица. По делото е безспорно установено, включително и в мотивите на оспореното решение на първоинстанционния съд, че заличените с промяната собственици не са били уведомени за започналото производство по изменение на КККР. В ЗКИР не се съдържат разпоредби които да изключват приложението на чл. 26 АПК, поради което административния орган е имал задължението да уведоми лицата, чиито права и законни интереси биха били засегнати от промяната. Видно от приложените по делото доказателства към всеки от настоящите жалбоподатели е изпратено писмо с обратна разписка, за което е отбелязано, че получателят е непознат на отбелязания адрес, без съобщението да е поставяно на таблото за обявления или на интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин. Предвид изложеното, същите са узнали за промяната едва с процесното уведомление за вече приключилото административно производство.
Според разпоредбата на чл. 168, ал. 4 АПК (в сила от 1.01.2019 г.), съществено нарушение на административнопроизводствените правила има при всички случаи, когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване граждани или организации са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт. Сочената разпоредба е процесуална, поради което същата намира приложение, считано от влизане й в сила и по висящите производства. Законодателят е приел, че нарушението е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на акта. Това е така, защото след като е било лишено от участие в производството по издаване на административния акт на заинтересованото лице не му е била дадена възможност да бъде изслушано и да представи доказателства за установяване на релевантните за случая факти. Задължението за изслушване е императивно и обезпечава равноправното участие на страните в производството, ведно със всички последици от това. С оглед на изложеното, оспореното изменение на кадастралната карта от началника на СГКК - София е извършено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за неговата отмяна.
Възраженията в касационната жалба относно законосъобразността на оспорения акт са неотносими към настоящия спор по реда на чл. 168, ал. 5 АПК (в сила от 1.01.2019 г.). Съгласно посочената разпоредба, когато съдът установи съществено нарушение на административнопрозводствените правила по ал. 4, той отменя акта и изпраща преписката на административния орган, без да проверява основания по чл. 146, т. 4 (противоречие с материално правните разпоредби) и т. 5 (несъответствие с целта на закона) АПК.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго в смисъл на отмяна на обжалваната заповед. Делото следва да се върне като преписка на административния орган, който следва да установи и точната идентичност на процесния имот с представените по делото доказателства за собственост на новописаните като собственици в кадастралния регистър лица.
При този изход на спора, в полза А.Ч и Н.Ч следва да се присъдят разноски за първата инстанция в размер на 1620 лева, от които 600 лева за адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна защита и съдействие № 12/08.04.2016 г. 20 лева държавна такса и два депозита по 500 лева за особени представители съобразно представен списък на разноски, както и разноските пред касационната инстанция, представляващи държавни такси в размер на 200 лв. и два депозита за двама особени представители по 500 лв. или в общ размер 2 820 /две хилиди осемстотин и двадесет/ лв.
С оглед изхода на спора пред касационната инстанция частната жалба на касаторите срещу oпределение № 1137/07.02.2019 г. по адм. д. № 7476/2016 г. по описа на Административен съд София-град, постановено в производство по чл. 248 ГПК е основателна и обжалваното определение следва да бъде отменено.
Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5974/18.10.2018 г. по адм. д. № 7476/2016 г. на Административен съд София-град и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ извършената промяна в кадастралния регистър-гр. С., изразяваща се в изменение собствеността на поземлен имот с идентификатор 68134.1942.1165, като са заличени наследниците на М.Ч и вместо тях са вписани като собственици наследниците на Е.К / Е.К/ по удостоверение за наследници.
ВРЪЩА делото като преписка на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - София за извършване на действия по изменението в кадастралния регистър за поземлен имот с идентификатор 68134.1942.1165 по кадастралната карта на гр. С. по заявление № 01-331301/12.11.2015 г. на Х.К, съобразно мотивите на настоящoто решение.
ОТМЕНЯ oпределение № 1137/07.02.2019 г. по адм. д. № 7476/2016 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Агеннцията по геодезия, картография и кадастър София да заплати на А.Ч и Н.Ч направените за две инстанции разноски в размер на 2 820 /две хилиди осемстотин и двадесет/ лв.
Решението е окончателно.