Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Н.Т срещу Решение № 1519/11.07.2019 г. на Административен съд (АС) - Пловдив, постановено по административно дело № 1459/2019 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н.Т срещу Уведомително писмо (УП) с изх.№ 02-160-6500/9133 от 04.04.2019г., издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г. – в частта относно удържана сума в размер на 154,90 лв. от оторизираната сума за кампания 2013г., на основание чл. 38, ал. 15 от ЗДДФЛ (ЗАКОН ЗЗД Д. В. Д НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА) (ЗДДФЛ) и Терзиева е осъдена да заплати разноски по делото.

Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Излага подробни съображения, че оспорваният административен акт, издаден на основание чл. 38, ал. 15 ЗДДФЛ, е незаконосъобразен, поради противоречие с материалния закон и административнопроизводствените правила. Счита, че е недопустимо прилагането на чл. 38, ал. 15 ЗДДФЛ към отношения, които са уредени окончателно през 2014 г. Неправилно съдът обосновава приложението на тази норма с момента на изплащане на субсидиите. Моли обжалваното решение да се отмени и спорът да се реши по същество, като уведомителното писмо се отмени, в частта с която е удържана сумата от 154,90 лв. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от адв.. Т.

Ответникът по касация – Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно. Не е налице соченото касационно основание.

За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. За да постанови този резултат е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите, по които между страните не се спори. Установено е, че Н.Т е била регистрирана като земеделски производител в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 374599 и за кампания 2013г. е подала заявление за подпомагане УИН 16/090513/30181 от 26.04.2013г., с което е заявила подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и Схемата за национални доплащания на хектар земеделска земя (СНДП), по което заявление е издадено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за Кампания 2013 изх. № 02-160-6500/9133 от 13.08.2014г.

С Решение № 313/13.02.2019г., по адм. дело № 3849/2018г., АС-Пловдив, влязло в сила на 13.03.2019г., това УП е отменено, в частта за извършеното прихващане на сумата от 1502,55 лв. и преписката е върната в тази й част на административния орган, за ново разглеждане, при съобразяване указанията в решението. В изпълнение на решението е издадено процесното УП.

Н.Т е била регистриран земеделски производител за периода 25.03.2009 г. – 25.02.2017 г. включително.

С оглед уточнението на жалбата, с която е бил сезиран първоинстанционният съд, правилно същият е приел, че обхватът на спора касае законосъобразното прилагане на нормата на чл. 38, ал. 15 ЗДДФЛ /нова – ДВ, бр. 98 от 2018г., в сила от 1.01.2019г./, съгласно която „С окончателен данък се облага брутната сума на придобитите от физически лица, нерегистрирани като земеделски стопани, облагаеми доходи, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет.“. След анализ на нормите на чл. 35 и чл. 38, ал. 15, чл. 46 и чл. 65, ал. 14 ЗДДФЛ решаващият съд правилно е приел, че от значение за данъчното облагане е наличието на доход и моментът на получаването му, а не моментът на възникване на вземането. Правилно е посочил, че ЗДДФЛ е данъчен закон, поради което определящ в чл. 38 ал. 15 ЗДДФЛ за облагането на дохода от държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет, е моментът, когато данъкът става изискуем, а това е заплащането /придобиването/ на сумата.

Неоснователно в касационната жалба се сочи, че сумите, които са изплатени през 2019 г., но дължими към 2014 г., когато са оторизирани, следва да се обложат съобразно предвижданията на данъчния закон към 2014 г., като се приложи чл. 29, ал. 1 ЗДДФЛ и изплатената субсидия да се обложи с данък, след като се приспаднат нормативно признатите разходи. За данъчното облагане е от значение времето на получаване на дохода, независимо дали този доход е следвало да се изплати в предишни периоди, както и дали лицето е било регистрирано като земеделски производител към тови момент. Периодите за изплащане на субсидиите по всички схеми и мерки, определени в чл. 29, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (EО) № 1290/2005, (EО) № 247/2006, (EО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003 (отменен), на който се позовава касаторът, не променят извода, към кой момент следва да се обложат изплатените субсидии.

При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1519/11.07.2019 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по административно дело № 1459/2019 г. Решението е окончателно.