Министърът на правосъдието е сезирал Върховния съд, ОСГК, на основание чл. 17 ЗУС да издаде тълкувателно решение по следните въпроси, които пораждат съмнение и не се решават еднакво от съдилищата:
1. ...
2. В решение № 1257/1955 г. на IV гражданско отделение Върховният съд приема, че съдът е длъжен да дава указания за отсъстващия ответник за посочване на доказателства. Отнася ли се това и за отсъстващия ищец.
Изобщо, длъжен ли е съдът да дава указания на страните, които, макар и редовно призовани, не са се явили в открито заседание за представяне на доказателствата, като отложи делото и съобщи на страните за това.
3. Може ли второинстанционният съд да се занимае с направеното пред него за първи път възражение за изтекла погасителна давност и да разреши това възражение, както и възражението на противната страна за прекъсване на давността, без да връща делото на първоинстанционния съд за разрешаване на същия въпрос.
4. Когато съдебният заседател е участвал при постановяване на решението, но поради това, че последното е изготвено по-късно и поради отсъствие на съдебния заседател не е подписано веднага, може ли съдебният заседател да подпише решението, след като е подадена жалба срещу същото.
Когато решението поради липса на подпис на един от участващите в състава е счетено за недействително, може ли при връщането на делото, последното да бъде разгледано от същия състав.
При обжалване на решението, което е постановено при повторното разглеждане на делото, приложима ли е разпоредбата на чл. 210 ГПК.
Върховният съд, Общо събрание на гражданската колегия, за да се произнесе, взе предвид следното:
1. ...
2. По въпроса в п. 2 Върховният съд, ОСГК, се е произнесъл с тълкувателното си решение № 142 от 11.11.1954 г.(3)
3. Съгласно чл. 207, б. "в" ГПК второинстанционният съд отменя изцяло или отчасти обжалваното пред него решение, когато събраните доказателства по делото са...