допустимост на иск

възстановяване на запазена част

Иск за отмяна на разпоредителна сделка от наследник с право на запазена част

1 N 549

гр. София, 15.11.2011г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА

ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова

частно гражданско дело N 350/ 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.274 ал.3 т. 1 ГПК.

Б. В. Л. чрез пълномощника си адв.А. е обжалвала определението на Пловдивския окръжен съд № 624 от 02.03.2011г. по ч. гр. д.№ 565/2011г., с което е потвърдено прекратително определение на Пловдивския районен съд № 1726 от 15.02.2011г. по гр. д.№ 2803/2011г.

Ответниците са подали отговор, в който молят обжалваното разпореждане да се потвърди и да им бъдат присъдени разноските по делото.

С обжалваното определение Пловдивският окръжен съд е приел, че искът е недопустим, защото отмяната на продажбата при условията на втората хипотеза на чл.37 ЗН изисква разпореждането да е извършено след вписване на исковата молба за намаление на завещателните разпореждания или даренията, а от данните по настоящото дело става ясно, че намалението по чл.30 ЗН е направено по възражение срещу предявен ревандикационен иск срещу наследника по закон със запазена част след като имотът вече е бил отчужден.

Частната жалба е подадена в срок срещу въззивно определение, с което не се уважава частна жалба срещу преграждащо развитието на делото определение на първоинстанционен съд и е допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя въпросът предпоставките, които визира чл.37...