Производството е по чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 2 ГПК.

С определение № 1504 от 14.05.2018 г. по в. ч. гр. д. № 2125/2018 г. на Софийски апелативен съд е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 38693 от 19.03.2018 г.

Срещу определението на Софийски апелативен съд е постъпила частна жалба вх. № 9784 от 28.05.2018 г. от М. И. М. с оплаквания за неговата незаконосъобразност.

Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима - обжалваният съдебен акт прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Частно гражданско дело № 2477/2017 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по искане на Софийска градска прокуратура за налагане на запор върху вземанията по банкови сметки на М. И. М. в [фирма] на основание чл. 12, ал. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари отм. – ДВ, бр. 27 от 27.03.2018 г.). Обезпечението е било допуснато с определение № 5923 от 27.02.2017 г.

С молба вх. № 4467 от 12.01.2018 г. по ч. гр. д. № 2477/2017 г. М. М. е сезирал Софийски градски съд с искане за отмяна на наложеното обезпечение на основание чл. 402, ал.1 ГПК, тъй като до момента не е му било повдигнато обвинение и не му били известни причините за налагане на запор върху банковата му сметка. След осъществяване на процедура по връчване на преписи и постъпване на отговор от Софийска градска прокуратура, Софийски градски съд е приел, че основанието за допускане на обезпечението не е отпаднало и е оставил молбата на М. М. по чл. 402, ал.1 ГПК без уважение с определение № 3233 от 09.02.2018 г., препис от което е връчен на молителя на 13.03.2018 г.

Определение № 3233 от 09.02.2018 г. на Софийски градски съд е обжалвано с частна жалба вх. № 38693 от 19.03.2018 г., която е оставена без разглеждане с обжалваното в настоящото производство определение № 1504 от 14.05.2018 г. по в. ч. гр. д. № 2125/2018 г. на Софийски апелативен съд. Въззивният съд е приел, че жалбата е просрочена.

За да стигне до извода си за недопустимост на частната жалба поради просрочие, въззивният съд неправилно е приел, че с нея се обжалва определение № 5923 от 27.02.2017 г. по ч. гр. д. № 2477/2017 г. на Софийски градски съд, с което е допуснато обезпечението. Видно от съдържанието на жалбата, тя е насочена срещу определение № 3233 от 09.02.2018 г., постановено в производство по чл. 402 ГПК, подлежащо на обжалване на основание чл. 402, ал.2 ГПК. Едноседмичният срок за обжалване на това определение е започнал да тече за жалбоподателя на 13.03.2018 г., поради което частна жалба вх. № 38693 от 19.03.2018 г. е подадена в срок.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на Софийски апелативен съд за произнасяне по частна жалба вх. № 38693 от 19.03.2018 г. срещу определение № 3233 от 09.02.2018 г. по ч. гр. д. № 2477/2017 г. на Софийски градски съд.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1504 от 14.05.2018 г. по в. ч. гр. д. № 2125/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 38693 от 19.03.2018 г.

ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за произнасяне от друг съдебен състав по частна жалба вх. № 38693 от 19.03.2018 г. срещу определение № 3233 от 09.02.2018 г. по ч. гр. д. № 2477/2017 г. на Софийски градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: