О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 794

гр. София, 18 октомври 2018 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1767 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответницата по делото Н. Б. А. срещу решение № 15/12.03.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 12/2018 г. на Разградския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 157/27.10.2017 г. по гр. дело № 375/2017 г. на Кубратския районен съд (КРС), е признато за установено по отношение на жалбоподателката, че ищецът В. (Р.) Б. А. не дължи сумите: 7 000 лв. – главница по договор за заем, сключен на 08.11.2001 г., ведно със законната лихва, считано от 21.11.2006 г. до окончателното погасяване, и 140 лв. – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист на основание чл. 237, чл. 242 и чл. 249 от ГПК отм. по гр. дело № 376/2006 г. на КРС, поради изтекла погасителна давност на вземането; в тежест на жалбоподателката са възложени разноските по делото.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, т. е. – сочат се касационните основания по чл. 281, т. 1, т. 2 и т. 3, предл. 1 и 2 от ГПК. В тази връзка е изложено единствено съображение...