О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2649

София, 26.05.2025 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 18 март две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 2601 /2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от двете страни по спора:

Ищците С. М. К., ЕГН [ЕГН] и Д. Т. К., ЕГН [ЕГН] обжалват решение № 427 от 05.12.2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която е потвърдено решение № 33/13.01.2023 г., постановено по гр. д. № 3103/ 2020 г. на Пазарджишкият районен съд, в частта му, с която са отхвърлени предявените от тях искове по чл. 108 ЗС срещу ответниците Е. Г. К. и Н. Н. К. за „кош за царевица“ № ЗБ, находящ се в парцел *** по парцеларния план на Стопански двор - [населено място], с площ от 312 кв. м., имот с идентификатор *** по КК на [населено място], общ. Пазарджик на основание договор за прехвърляне на право на собственост върху движими вещи от 13.12.2018 г. и иска по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 752,06 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на същата сграда за периода 14.12.2018г. – 30.10.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба – 04.11.2020 г.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението, поради противоречие с чл. 110 ЗС, защото съдът е направил неправилни изводи относно това дали коша за царвица е движима вещ или недвижим имот, като касаторът излага теза, че дори да има арматура, тя може да бъде прекъсната и да се премести „коша“.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280,...