Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „ОМВ България" ООД – София, чрез процесуалния си представител адв. Б.П срещу Решение № 8258/19.12.2019г., постановено по адм. дело № 9327/2019 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 0401752/04.07.2019г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ -София в Главна дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че правните изводи на съда противоречат на събраните доказателства, по съображения, че по делото било установено, че апаратите за самообслужване на автомивката към бензиностанцията на ОМВ разполагат с фискални устройства от типа ФУВАС (фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване), които са въведени в експлоатация и регистрирани в НАП, поради което не е било доказано основание по чл.186, ал.1, б. „б“ от ЗДДС за издаване на оспорената ПАМ. На следващо место се твърди, че неправилно съдът приел законосъобразност на наложената ПАМ, без да съобрази, че неправилно е определен търговския обект, в който е установено нарушение и неправилно са запечатани три търговски обекта, при извършена една контролна покупка и констатирано неиздаване на фискален бон само по отношение на един от апаратите за самообслужване. Иска отмяна на обжалваното решение и вместо него отмяна на издадената ПАМ, както и присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по касация - началник отдел "Оперативни дейности" – гр. С. при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Илиев, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила оспореното решение. Претендира разноски за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар за първоинстанционното и касационното производство.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като при извършена контролна покупка не бил издаден касов бон.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

Предмет на оспорване пред АССГ е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 0401752/04.07.2019г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ -София в Главна дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.”б” ЗДДС, във вр. чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл.187 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - 3 броя апарати, както следва: 2 бр. апарати - прахосмукачка и 1 бр. апарат с течност срещу насекоми, находящ се в София, бул. „Ц. Й“№ 10, стопанисван от „ОМВ България" ООД – София и забрана за достъп до този обект за срок от 2 (два) дни.

Въз основа на Протокол за извършена проверка № 0401752/24.06.2019г., административният орган е приел, че при извършената проверка в търговския обект - бензиностанция ОМВ, находящ се в София, бул. „Ц. Й“№ 10, стопанисван от „ОМВ България" ООД – София, че дружеството в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., не е изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС) свързано към 3 броя апарати, както следва: 2 бр. апарати - прахосмукачка и 1 бр. апарат с течност срещу насекоми, находящи се в търговския обект. Посочените апарати били свързани с ФУВАС, но не издавали фискални бонове на хартиен носител. Горното било установено при извършена контролна покупка от автомат - прахосмукачка на стойност 1.00 лв., заплатена в брой с монета от 1 лв., за която не е бил издаден фискален бон на хартиен носител.

За да отхвърли жалбата на „ОМВ България" ООД – София срещу цитираната по-горе заповед за налагане на ПАМ, първоинстанционният съд е приел, че е неоснователно възражението, че процесният обект не е индивидуализиран и неправилно административния орган е посочил цялата бензиностанция ОМВ, а не самостоятелно изградените обекти в нея автоматите на самообслужване, тъй като видно от разпоредителния диспозитив на оспорената заповед наложената ПАМ е единствено по отношение на 3-те броя апарати, както следва: 2 бр. апарати - прахосмукачка и 1 бр. апарат с течност срещу насекоми, находящи се в търговския обект. Неоснователни са прието възраженията за несъразмерност на наложената ПАМ и липса на мотиви относно продължителността на срока, като е посочено, че запечатването на обектите може да бъде до 30 дни, като в настоящия случай административният орган наложил запечатване само за 2 (два) дни, което е съразмерно с извършеното нарушение и наред с това е изложил подробни мотиви в оспорения акт. Обжалваното решение е неправилно постановено.

Оспорената пред АССГ заповед за налагане на ПАМ е издадена на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ ЗДДС, във вр. чл.7, ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Съгласно чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта, а съгласно чл.7, ал.2 от същата наредба, не се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл.3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба.

Разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ ЗДДС предвижда, че ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност.

В случая няма спор, че адресата на наложната ПАМ „ОМВ България" ООД– София е задължено лице по чл.3 от Наредбата, поради което е било длъжно да регистрира и отчита всяка продажба, включително и когато извършва услуги чрез автомат на самообслужване, чрез фискално устройство, който се вгражда в автомата.

От ПИП № 0401752/24.06.2019г., се установява, че в търговския обект работят на самообслужване 2 бр. апарати - прахосмукачка и 1 бр. апарат с течност срещу насекоми, които са свързани с ФУВАС. Факта, че апаратите за самообслужване разполагат с ФУВАС, които са вградени в апаратите, въведени в експлоатация и регистрирани в НАП е установен и от събраните в първоинстанционното производство паспорти на ФУВАС.

При така установеното, незаконосъобразни са изводите на съда, подкрепили приетото от органа по приходите, че в търговския обект не е спазен реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на ФУВАС. В този смисъл недоказано е останало от приходните органи наличието на основание по чл. 186, ал. 1, т., б. „б“ от ЗДДС, поради което като е потвърдил оспорената заповед съдът е допуснал нарушение при прилагането на материалния закон, а също и не е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила - две от отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, водещи до отмяна на обжалваното решение.

За пълнота, следва да се посочи, че установеното с ПИП деяние - неиздаване на фискален бон от въведено в експлоатация и регистрирано в НАП ФУВАС е основание за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС, а неизползването на ФУ е основание за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.3, предл. първо от ЗДДС, но в случая процесната заповед е издадена на друго основание – по чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ ЗДДС, което не е доказано.

С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят разноски за двете инстанции, но редуцирани, тъй като настоящата инстанция намира за основателни възраженията на ответника за прекомерност на платените адвокатски възнаграждения. С оглед изложеното, на касатора следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в минимално предвиденото възнаграждение по чл.8, ал.1, във вр. чл.7, ал.1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер от по 150 лева за всяка инстанция и разноски за държавни такси от 50 лева за производството пред АССГ и 370 лева за производството пред настоящата инстанция или общо разноски в размер на 720 лева.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 8258/19.12.2019г., постановено по адм. дело № 9327/2019 г. по описа на Административен съд – София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0401752/04.07.2019г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ -София в Главна дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с която на „ОМВ България" ООД– София, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.”б” ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - 3 броя апарати, както следва: 2 бр. апарати - прахосмукачка и 1 бр. апарат с течност срещу насекоми, находящ се в София, бул. „Ц. Й“№ 10, стопанисван от „ОМВ България" ООД– София и забрана за достъп до този обект за срок от 2 (два) дни.

О. Н агенция по приходите да заплати на „ОМВ България" ООД– София ЕИК 121759222, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Цариградско шосе“ № 90, ет.20 сума в размер на 720 (седемстотин и двадесет) лева, представляваща разноски за две инстанции. Решението не подлежи на обжалване.