Образувано е по касационна жалба на Общински съвет С. З чрез неговия процесуален представител срещу решение № 147/08.05.2019 г. по адм. д. № 603/2018 г. на Административен съд отм. а Загора. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано и иска отмяната му.
Ответникът по касационната жалба – П.И, чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от П.И срещу решение №1808 по протокол № 36 от проведеното на 27.09.2018 г. заседание на Общински съвет С. З, в частта, с която е разрешено изработване на проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП – ПРЗ) за УПИ III-115, УПИ IV-115, УПИ V-115, УПИ XI-115 в кв. 815 и УПИ I-115, УПИ II-115, УПИ III-115, УПИ IV-115, УПИ V-115, УПИ Х-115, УПИ ХI-115 и УПИ ХII-115, кв. 816 по плана на гр. С. З, кв. "Бедечка".
С обжалваното решение съдът е обявил за нищожен оспорения административен акт.
За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:
Компетентен да се произнесе по заявление с искане за разрешаване на изработването на проект за изменение на влязъл в сила устройствен план по реда на чл. 135, ал. 3 ЗУТ е кметът на общината. С издаването на оспорения акт Общински съвет С. З е упражнил чужда материална компетентност, което води до нищожност на оспореното решение. Правомощието за разрешаване на първоначално проектиране на подробен устройствен план по реда на чл. 124а е различно от това на неговото изменение, допускането на което е регламентирано с разпоредбата на чл. 135 ЗУТ. Решението е правилно.
Видно от съдържанието на оспорения акт, с него е дадено разрешение за изработване на проект за изменение на подробен устройствен план. Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗУТ, компетентен да даде такова разрешение е кметът на съответната община, който се произнася със заповед. Разпоредбата не обвързва изпълнението на правомощието на административния орган по този ред с териториалния обхват на разработката. Като издадено на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ, оспореното решение, постановено от общинския съвет, вместо от кмета на общината, законосъобразно е обявено от съда за нищожно поради липса на компетентност на административния орган.
Неоснователни са доводите на касатора за приложимост на разпоредбите на чл. 124а ЗУТ или чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА. Първата норма не намира приложение, тъй като с нея се регламентира разрешаване на първоначално изработване на подробен устройствен план, докато с оспореното решение е дадено разрешение да се изработи проект за изменение на ПУП. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА, общинският съвет приема решения за създаване и одобряване на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея при условията и по реда на ЗУТ. Същото не води до извод за материална компетентност на Общински съвет С. З за издаване на процесното решение. Процедурата по разрешаване изработването на проект за изменение на влязъл в сила план е изрично регламентирана в чл. 135 ЗУТ. Разпоредбата предвижда кметът на общината да се произнесе с нарочна заповед, като допусне или откаже изработването на проект за изменение на действащ ПУП и се явява приложимата правна норма, регламентираща материалната компетентност за упражняване на това правомощие. В тази насока е и определение по адм. д. № 13936/2018 г. на Върховния административен съд.
Разпоредба на чл. 136, ал. 1 ЗУТ също не може да обоснове извод за компетентност на общинския съвет, доколкото тя препраща към правилата на раздел Трети от глава Седма на ЗУТ единствено по отношение на изработването, съгласуването, обявяването и влизане в сила на проектите за изменения на устройствените планове на основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ.
В касационната жалба се излагат доводи, че процедираното изменение на ПУП - ПРЗ е във връзка с установяване на предвиждания за изграждане на обекти на зелената система по смисъла на чл. 62 ЗУТ, които след провеждането на съответните процедури биха придобили статут на имоти - публична общинска собственост. Оспореното решение не е основано на тази разпоредба, а изложените твърдения не могат да обосноват извод за компетентност на общинския съвет да приеме решение, с което да разреши изработването на проект за изменение на влезлия в сила ПУП.Оят съвет разполага с правомощие да се произнесе независимо от териториалния обхват на разработката единствено при одобряване на ПУП за паркове и градини съгласно чл. 62, ал. 9 ЗУТ и на такъв по чл. 21, ал. 7 във вр. с ал. 1 от ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ), свързан със задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, но не и в хипотезата за допускане или разрешаване изработването на проект за изменение на действащ план по чл. 135 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 103а, ал. 3 ЗУТ в случай на влизане в сила на общ устройствен план и при необходимост от изменение на заварен ПУП също определя кмета на общината като материално компетентен орган по чл. 135, ал. 1 ЗУТ, който издава предписание за служебно изменение на действащия устройствен план.
Предвид изложеното, като е обявил нищожността на административния акт в оспорената му част, решаващият съд правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице изложените в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора и при своевременно направеното от касатора възражение за прекомерност на претендираните разноски, в полза на ответника следва да се присъдят направените и своевременно претендираните такива по представени фактура и списък по чл. 80 ГПК, в редуциран размер от 1000 (хиляда) лева, съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 147/08.05.2019 г. по адм. д. № 603/2018 г. на Административен съд С. З.
ОСЪЖДА О. С. З да заплати на П.И, ЕГН [ЕГН] направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1000 (хиляда) лв. Решението е окончателно.