Производството е по реда на чл.208 и сл. от Адмнистративнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Кърджали – /ТП на НОИ - Кърджали/, срещу решение №240 от 16.10.2019 г. по адм. д.№232/2019 г. по описа на Административен съд Кърджали. С решението е отменено по жалба на Р. Апти от [населено място], община [община], решение № 2153-08-82/29.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали, с което е потвърдено разпореждане №4/протокол №N01473/19.11.2018 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали. С разпореждането е възобновена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Р. Апти, считано от 18.10.2018 г. Административен съд Кърджали е върнал преписката на органа за ново произнасяне в законоустановения срок съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в съдебното решение.
В касационната жалба са наведени доводи срещу съдебното решение на като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли да се отмени същото и вместо това да се отхвърли жалбата на ответника по касация срещу решение №2153-08-82/29.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали. Излага съображения за неправилност на извода на съда, че Р. Апти няма вина за забавяне на преосвидетелстването й, извършено на 18.10.2018 г., след като на 01.03.2016 г. е изтекъл срокът на инвалидизиране с ЕР №0668/24.03.2014 г. на ТЕЛК.
Ответникът – Р. Апти, редовно уведомена, не се явява и не се представлява. В писмен отговор излага съображения за неоснователност на оспорването..
Представителят на Върховна административна прокуратура взема мотивирано становище за неоснователност на оспорването. От представените по делото доказателства е видно, че Р. Апти е била повикана служебно от ТЕЛК към МБАЛ „Д-р А. Д“ АД, гр. К., да се яви за преосвидетелстване на 22.03.2016 г., но са налице уважителни причини тя да не го направи, тъй като е постъпила на същата дата за хемодиализа в болница в Р.Т.В обаче е предприела необходимите действия да бъде преосвидетелствана, т. е. налице са предпоставките на чл.30, ал.3, изречение трето, предложение трето от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ за възобновяване на пенсията от срока, до който е била отпусната, тъй като закъснението не е по вина на лицето.
Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена в законоустановения 14 дневен срок, от активно легитимирана страна, засегната по неблагоприятен начин от оспорения съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Според чл.71 от КСО, право да получат пенсия за инвалидност имат лицата, които са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време, в степен 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане съгласно чл.72 от КСО.Сието на трайно намалена работоспособност се установява с акт на медицинската експертиза, съгласно чл.101 от ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО) и е правно уредена в Наредба за медицинската експертиза /НМЕ/.
По делото няма спор, че ответницата по касация Р. Апти е първоначално освидетелствана с Експертно решение №0658/ зас.№041/ 16.03.2009 г. от Обща ТЕЛК при МБАЛ „Д-р А. Д“ АД – гр. К. с диагноза – [диагноза] определен процент Трайно намалена работоспособност /ТНР/ 66%. Въз основа на ЕР, с разпореждане №[ЕГН]/ №21/ протокол №01093 от 22.05.2009 г. на Р. Апти е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за намалена работоспособност от 50-70.99%, считано от 13.07.2007 г., по чл.74, ал.1 от КСО.
С последващи ЕР на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р А. Д“ АД – Кърджали, Апти е преосвидетелствана /с ЕР №0537 /зас. №035/ 02.03.2011 г. – 60% ТНР, ЕР №0668 от зас.№045 от 24.03.2014 г. – 75% ТНР/. Пенсията за инвалидност е осъвременявана с приложени по делото разпореждания на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-Кърджали. Видно от приложените в преписката разпореждания на пенсионния орган, няколкократно пенсията е била спирана поради неполучаването й за повече от шест месеца, поради пребиваване на Р. Апти в чужбина, след което е била възобновявана по нейна молба.
С писмо изх.№200 от 14.04.2016 г. /вх.№1029-08-1255/19.04.2016 г./, Районната комисия по Медицинска експертиза /РКМЕ/ – гр. К. уведомява ТП на НОИ – Кърджали, че Р. Апти е повикана за служебно преосвидетелстване на 22.03.2016 г., но не се е явила. С разпореждане №3108-08-64/20.04.2016 г. на пенсионния орган е спряна пенсията на Апти на основание чл.95, ал.1, т.2 от КСО. Мотивите са, че лицето няма ЕР на ТЕЛК/НЕЛК с определен процент ТНР/ вид и степен на увреждане, с оглед правото на възобновяване или прекратяване на получаваната пенсия, а срокът на предходно издаденото ЕР на ТЕЛК №0668/ от 045/ 24.03.2014 г. е изтекъл на 01.03.2016 г. По повод на изтеклия срок на предходното ЕР, Р. Апти е подала заявление-декларация за преосвидетелстване с рег.№Кж-3-976/14.04.2016 г. С ЕР на ТЕЛК №4169 от 173 / 18.10.2018 г. й е определен 100% ТНР без чужда помощ, с диагноза [диагноза]. Със заявление вх.№2107-08-100/12.11.2018 г. Р. Апти е поискала да й бъде възобновена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С разпореждане №4/протокол №01473 от 19.11.2018 г. на ръководителя на „ПО“ е възобновена пенсията й, с посочено основание чл.97 КСО, считано от 18.10.2018 г. /датата на преосвидетелстването/ със срок на инвалидността до 01.10.2021 г. Това разпореждане е било обжалвано от Р. Апти пред директора на ТП на НОИ - Кърджали, който го е оставил в сила с процесното решение №2153-08-82/29.05.2019 г. Мотивите са, че основанието за възобновяване на пенсията е възникнало на 18.10.2018 г. – датата на последното ЕР на ТЕЛК, с което е преосвидетелствано лицето. Административен съд Кърджали по жалба на Р. Апти е отменил решението на директора на ТП на НОИ Кърджали, като е приел, че за лицето са били налице уважителни причини да не се яви на датата на преосвидетелстване – 22.03.2016 г., въпреки, че е било редовно уведомено от пенсионния орган.
Спорен е въпросът по делото от коя дата е следвало да се възобнови личната пенсия за инвалидност на Р. Апти, от датата на преосвидетелстването с ЕР – 18.10.2018 или както твърди ответницата по касация – от датата на спирането на пенсията – 02.03.2016 г. с разпореждане №3108-08-64/20.04.2016 г. на пенсионния орган.
Видно от представената пред касационната инстанция епикриза от здравно заведение в Р. Т, на определената й дата за преосвидетелстване – 22.03.2016 г., Р. Апти е постъпила за хемодиализа в лечебното заведение, като процедурата е проведена на 23.03.2016 г. Съгласно писмо изх.№13/22.02.2019 г. от председателя на ТЕЛК при МБАЛ„Д-р Ат.Дафовски“ АД до ТП на НОИ /на л.21 по адм. д.№232/2019 г. на Административен съд Кърджали/, през м.04,2016г. Р. Апти е подала заявление-декларация за преосвидетелстване с рег.№Кж-3-976/14.04.2016 г. Следователно, ответницата по касация е имала уважителни причини да не се яви на преосвидетелстване – извършване на належаща медицинска процедура поради усложненото й здравословно състояние и е положила незабавно след завръщането си усилия да бъде проведена процедурата по преосвидетелстване, като е подала сама заявление. В мотивите на ЕР на ТЕЛК, в решението и разпореждането на ТП на НОИ, не е обсъдено и взето предвид подаването на заявление за преосвидетелстване по инициатива на лицето.
В писмото на председателя на ТЕЛК до ТП на НОИ се посочва също, че през м.11,2017 г. Р. Апти е била призована отново с писмо с обратна разписка, но от Български пощи са уведомили, че лицето отсъства и не е уведомено. Правилно първоинстанционният съд е приел, че поради липсата на доказателства за надлежно уведомяване на Апти, не следва да се приема за относимо повторното й неявяване за преосвидетелстване. Видно е също, че лицето е повикано за преосвидетелстване през м.11,2017 г., далеч след датата на подаденото от нея заявление-декларация от 14.04.2016 г., без органът да излага съображения, какво е наложило това удължаване на сроковете по заявлението й за преосвидетелстване. Следва да се вземе предвид и това, че Апти е подала и още едно заявление-декларация за преосвидетелстване през м.05,2018 г. с рег.№Кж-Изх.-3-1337/28.05.2018 г. Въз основа на него с ЕР №4169/18.10.2018 г. са й определени 100 % ТНР без чужда помощ, със срок до 01.10.2021 г.
В оспореното решение на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган, не са изложени мотиви относно цитираните по-горе доказателства установяващи наличието на хипотезата по чл.30, ал.3, предложение 3 от НПОС – а именно, че неявяването на лицето на първоначално определената дата за преосвидетелстване не е по негова вина. Това на свой ред е основание за възстановяване на пенсията му от датата на спирането й – 02.03.2016 г, а не от датата на преосвидетелстването на 18.10.2018 г. с ЕР на ТЕЛК №4169/18.10.2018 г.
Представеното в касационното производство удостоверение рег.№292000-17304/ 23.10.2019 г. от ОД на МВР Кърджали за Р. Апти, не отразява изчерпателно действителния брой и дати на влизане и излизане на лицето през Кап.А.Ш.С не може да се приеме, че безспорно удостоверява, както твърди касаторът, че лицето не е направило необходимите постъпки да бъде преосвидетелствано на 22.03.2016 г., както и липсата на уважителни причини за неявяването му на тази дата.
Като основание за издаване на разпореждане №4/18.10.2018 г. на пенсионния орган при ТП на НОИ Кърджали е посочена най-общо разпоредбата на чл.97 от КСО. В решението си директорът на ТП на НОИ Кърджали се е позовал на чл.97, ал.1 от КСО, съгласно който спряната пенсия се възобновява, а прекратената се възстановява по писмено заявление на пенсионера, когато отпадне основанието за спирането или прекратяването. Съгласно чл.97, ал.2 от КСО, пенсията се възобновява или се възстановява от деня на отпадане на основанието за спирането или прекратяването - ако заявлението е подадено в 3-годишен срок от тази дата, или от подаването му - когато срокът е пропуснат.
В решението на директора на ТП на НОИ и в потвърденото с него разпореждане не е приложена и съобразена относимата към случая разпоредби на чл.30, ал.3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, в редакцията й към датата на постановяване на актовете. Съгласно чл.30, ал.3 от НПОС, /изм. - ДВ, бр. 49 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г./, преосвидетелстването на лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане се извършва до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията, след служебно повикване. Когато преосвидетелстването се извършва до първо число на месеца, в който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и при предсрочно преосвидетелстване по молба на пенсионера, пенсията се определя в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от първо число на месеца, следващ месеца на преосвидетелстването. Когато преосвидетелстването е извършено в месеца, през който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и след това, не по вина на лицето, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от срока, до който е била отпусната. В случая не се установява наличието на хипотезата по чл.30, ал.4 от НПОС, /изм. - ДВ, бр. 49 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г./, която предвижда, че когато лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважителни причини и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, до който е отпусната пенсията, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването, а се прекратява от датата, до която е била отпусната. Не намира приложение и предходната редакция на чл.30, ал.3 и 4 от НПОС, тъй като не е в сила към датата на издаване на оспорените актове.
Касаторът се позовава и на чл.69, ал.3 от Наредба за медицинска експертиза /НМЕ/, като основание да се приеме за безспорно установено вписаното в ЕР на ТЕЛК, че несвоевременното преосвидетелстване е по вина на лицето. Съгласно чл.69, ал.3 от НМЕ, когато преосвидетелстването е извършено след датата по ал.2 – /крайният срок на ЕР/, в решението си ТЕЛК отбелязва закъснението и причините за това. В ЕР на ТЕЛК №4169/18.10.2018 г. наистина е посочено, че късното преосвидетелстване е по вина на лицето. Разпоредбата на чл.69, ал.3 от НМЕ обаче не съдържа изрично изискване от ТЕЛК да се произнася относно вината на лицето, респективно да преценява дали има уважителни причини за неявяването. Пенсионният орган съгласно изискването на чл.30, ал.3, предл.3 от НПОС би следвало да съобрази дали закъснялото преосвидетелстване е по вина на лицето или не е. В чл.30, ал.4 от НПОС се съдържа изразът „уважителни причини“, като липсата им е условие за прилагане на разпоредбата. В един различен смисъл, преценката за наличието на виновно поведение, като форма на субективно отношение към евентуално извършено нарушение от едно лице, би било предмет на друг вид производство /административно-наказателно/, и то само ако такова е законодателно уредено, а в случая не е така.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая намира приложение чл.30, ал., предложение 3-то от НПОС, тъй като лицето е било повикано служебно за преосвидетелстване от органите на медицинската експертиза, но не се е явило поради уважителни причини, следователно няма вина за закъснението. Обосновано съдът е приел, че липсва надлежно уведомяване за служебното призоваване на лицето през м.11, 2017 г. В този смисъл не следва да се приеме забележката в ЕР на ТЕЛК, че закъснението е по вина на лицето. Това вписване в експертното решение не се ползва с доказателствена сила. Въпреки изискването в чл.69, ал.3 от НМЕ, когато преосвидетелстването е извършено след датата по ал.2, в решението си ТЕЛК да се отбелязва закъснението и причините за това, то по аргумент от чл.112, ал.9 от ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО) относно предмета на обжалване на експертните решения /трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане/, следва да се приеме, че въпросът относно вината за закъснението за преосвидетелстване не се разрешава с решението на ТЕЛК.Нтелно е възражението на касатора, че преосвидетелстваното лице е следвало да обжалва ЕР относно констатацията за вината за закъснението и след като не го е сторило, то констатацията следва да се приеме за вярна. В този смисъл са например решение №13998 от 31.10.2011 г. по адм. д.№6031/2011 г., VІ Отд. на ВАС, решение №12114 от 14.10.2014 г. по адм. д.№6084/2014 г., VІ Отд. на ВАС.
От изложеното се налага извода, че за лицето са били налице уважителни причини да не се яви когато е било повикано служебно за преосвидетелстването. По своя инициатива е подало и последващи заявления-декларации за преосвидетелстване, поради което закъснението не е по негова вина и затова е приложима разпоредбата на чл.30, ал.3, предложение трето от НПОС - пенсията да бъде възобновена от срока, до който е била отпусната, в случая 02.03.2016 г. Като е достигнал до същия извод първоинстанционният съд правилно е отменил обжалвания акт и е върнал преписката за произнасяне съобразно дадените указания.
Обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №240 от 16.10.2019 г. по адм. д.№232/2019 г. по описа на Административен съд Кърджали. Решението е окончателно.