Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Стожер 2008“ ЕООД, представлявано от С.С и адв. Д.Н против решение № 562/31.12.2019 г. на Административен съд - Добрич, постановено по адм. дело № 441/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 38/1/1210953/3/01/04/01/27.06.2019 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФ „Земеделие“/.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Като нарушение на процесуалните правила се сочи отказът на съда да назначи тройна съдебно – счетоводна експертиза. Доводите за нарушение на материалния закон са свързани с липсата на основания за издаване на акта. Касаторът счита, че АУПДВ е издаден в нарушение на чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., който предвижда, че задължението за възстановяване на недължимо платените суми не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните органи и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския стопанин. Оспорва и размера на установеното задължение, като твърди, че за целия 5 годишния период, от сключването на договора, размерът на обработваната от дружеството земя е намалял общо с 14.75 % от 1800дка на 1534.42дка, а с оспорения акт субсидията е намалена за всяка година от 2015 – 2018 г. с общо 44.84 %.

Искането е за отмяна на решението и отмяна на АУПДВ. Претендира присъждането на разноски в размер на адвокатски хонорар и заплатена държавна такса.

Ответникът – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ не е изразил становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната...